Едно решение на Конституционния съд от миналата седмица (2.10.) да се позволи на бивши агенти на Държавна сигурност да заемат ръководни длъжности в Българската телеграфна агенция остана някак незабелязано. Но то всъщност е част от невидимия танц през годините на институциите с бившия комунистически режим, осъществяващ се на различни нива в тях, предимно заради явни и тайни зависимости.
Лустрационният текст, с който се забраняваше на сътрудниците на ДС да заемат водещи позиции в агенцията, бе приет в края на миналата година с промените в Закона за БТА. Ограничението бе атакувано пред съда от 56 депутати. Очаквано в основата на тяхното искане бе възможността за дискриминация, която у нас е противоконституционна.
“Принадлежността в миналото към структурите на тайните служби - Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права и в частност за забрана за заемане на определена длъжност”, пишат в жалбата си до съда народните избраници.
В решението си пък съдът е записал, че „негативната оценка в публичното пространство по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество”. Освен това магистратите са обяснили, че забраната представлява още непропорционално ограничаване на човешки права по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. И че е недопустимо генералният директор на БТА да бъде назначаван по други критерии освен по професионална квалификация, качества и опит.
Лустрационният текст, с който се забраняваше на сътрудниците на ДС да заемат водещи позиции в агенцията, бе приет в края на миналата година с промените в Закона за БТА. Ограничението бе атакувано пред съда от 56 депутати. Очаквано в основата на тяхното искане бе възможността за дискриминация, която у нас е противоконституционна.
“Принадлежността в миналото към структурите на тайните служби - Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права и в частност за забрана за заемане на определена длъжност”, пишат в жалбата си до съда народните избраници.
В решението си пък съдът е записал, че „негативната оценка в публичното пространство по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество”. Освен това магистратите са обяснили, че забраната представлява още непропорционално ограничаване на човешки права по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. И че е недопустимо генералният директор на БТА да бъде назначаван по други критерии освен по професионална квалификация, качества и опит.
Много интересно е обаче позоваването на европейската практика.
Ето какво пише в решението по този повод: “Съдът в Страсбург приема, че въвеждането на лустрационни норми ограничава човешки права, гарантирани с Европейската конвенция. Тоест съдът допуска в поредица от свои решения, че подобни мерки могат да преследват допустима от конвенцията цел, когато “състоянието на обществото налага създаването на защитни механизми за демократичното устройство”. В същото време обаче изрично се изтъква, че подобни ограничения и лустрационни текстове биха били оправдани само ако са пропорционални на преследваните цели. Според съда ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход. Отдалечаването на тези мерки във времето обаче ги прави непропорционални на преследваните цели. Съдът отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на Конвенцията...”
Казано в прав текст, това означава, чепоговорката„Вълкът козината си мени, нрава не”
вече е конституционно отхвърлена у нас. Веднага ще отбележим, че не всички съдии са съгласни с решението. Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова са подписали решението с особено мнение. Те твърдят, че законът за досиетата не е приет само за да осигурява достъп на обществото до информация за миналото на лицата, но и с оглед на това да се направи информирана преценка за допустимостта да продължат да заемат или да бъдат назначавани на определени длъжности. Освен това според тях ограничението в Закона за БТА не се отнася за властова изборна позиция, а за „двойствения обществен статус на лицето, сътрудничило на тайните репресивни структури, тъй като в миналото това лице освен официалното положение, което само по себе си не представлява пречка за заемане на длъжност по чл. 3, т. 19 от ЗДРД…, е притежавало и друго, секретно положение, което не само не е “обществено”,
но по силатана закон е получило негативнаморално-политическа оценка.
Затова и приложената относно тези лица мярка не е дискриминационна, тъй като принципът на равенство пред закона означава еднакво третиране на еднаквите случаи и различно на различните, т.е. изисква да се отчитат различията между хората – от една страна, техните заслуги, както и обратното - техните действия с негативни последици, смятат четиримата съдии.
Има, разбира се, и редица други основания, които биха могли да бъдат посочени в полза на това въпросните лица да не заемат ръководни позиции. Например в един кратък, само от четири члена, закон, приет от 38-то народно събрание на 26 април 2000 г., се обявява комунистическият режим за престъпен. В него се казва, че бившата компартия е отговорна за катастрофалното си управление, че е била престъпна организация, основаваща се на идеология, чието практическо приложение се е изразявало в потъпкване на човешките права и демократичната система. Известно е, че репресивното острие на тази система са били бившите тайни служби. Този закон е пропуснат в мотивите от взелите решението магистрати.
Много интересно е и решението на съдиите, с което единодушно решиха
да не се забранява осветяванетона агенти,притежаващисамо картончета
което бе взето съвсем наскоро. В него те приемат, че Законът за досиетата не нарушава и правото на защита срещу ненамеса в личния живот и посегателство срещу достойнството и доброто име на гражданите с огласяване на факти от обективната действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури. Нещо повече, магистратите твърдят, че правото се развива и това позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за осъществените междувременно значими промени в обществения живот.
Излиза, че промените в обществения живот не се оспорват, но въпреки това хора, свързани с обявения за престъпен режим, могат да заемат позиции в държавни институции, които са в контраст с тяхното минало.
Не на последно място фактът, че мотивите на взелите решението и оспорващите го съдии са противоположни, показва, че те самите нямат единно отношение към тоталитарното минало, а също така и нежелание да се скъса с него. Балансът на силите в самия съд, което е на път да се промени, също има значение. Няма видима радост обаче сред тези, които биха се почувствали защитени от това решение. Причината е в реакцията на сегашното мнозинство както при други подобни случаи, например с кадрите на Външно министерство и президентствотf
По закон директорът на БТА се избира и освобождава от Народното събрание. И решението на КС означава, че въпросът дали кадри на ДС да заемат този пост
зависи само от волята на избраниците на народа.
Тихата лустрация се оказа форма на пречистване, която със сигурност ще бъде приложена и по отношение на Агенцията. Това не означава, че с това ще приключи битката с Октопода. Въпросът за миналото не е маловажен, но от друга страна, гарантираното от закона информиране на гражданите за тайните зависимости на криминалния преход е достатъчно значим критерий, за да се вземат подходящите кадрови решения, що се отнася до държавните служители на една страна - членка на НАТО, общност от държави, обявени навремето за най-голям враг на бившия режим.
