Скандалният сайт „Уикилийкс” е на път да вгорчи последните дни на Георги Първанов като държавен глава. Не минава ден, в който да не научим подробности от него защо обитателят на „Дондуков” 2 не се ползва с доверието на Чичо Сам. Сайтът безцеремонно сваля маските на публичната дипломатическа любезност и ни показва, че новият голям брат не е забравил нито антинатовските митинги, които навремето Първанов предвождаше като лидер на бившата комунистическа партия, нито миналото му на агент на някогашните тайни служби, нито аферата „Петрол срещу храни” за режима на Саддам Хюсеин, следил е изкъсо връзките му с престъпния свят и опитите му да дърпа задкулисно конците на политическия живот.
Но вместо да се потопи дълбоко и да се направи на умряла лисица
президентът се опитва да се измъкне с евтини популистки трикове, които вместо да му помогнат, са на път да разбият отсега намерението му да се върне на бял кон на лидерския пост в БСП. Човекът с харамийския псевдоним е толкова невнимателен в дрънкането си, че може не само да отблъсне червения електорат, но и да си навлече сериозни съдебни неприятности въпреки възможностите си на влияние в редица институции.
Например в желанието си да се хареса на военните, които със сигурност роптаят заради направени и предстоящи съкращения, държавният ни глава ля крокодилски сълзи за тях навръх Гергьовден: "Не може да не ни тревожи и международната статистика, в която ние сме с печален рекорд по намаление на средствата за отбрана", заяви той в речта си на парада и препоръча занапред да се засили социалната мотивация на военнослужещите, а парите от съкращения да се пренасочат към професионалното им развитие и модернизацията. Първанов с половин уста се извини на онези, които бяха уволнени през тези години. "Защото освен несгодите знам, че таят в себе си дълбоко и лично огорчение", поясни той, сякаш не той като върховен главнокомандващ, а други са виновни за това.
Ще припомним само на имащия претенции да е бил социален президент, че от общо 35 000 аборта 25 000 се правят поради бедност и невъзможност да се гледат деца. Почти същият брой деца и поради същите причини не се създават. Вместо това да посочи като една от причините за наложените съкращения, човекът с двете имена предпочита с двусмислени изказвания да прави с чужда пита помен.
Освен това когато една страна е член на НАТО, където важи принципът на колективната сигурност, е въпрос на чиста демагогия да твърдиш, че единствено армията на съответната държава гарантира националната й сигурност. При положение, че нападение срещу която и да е членка на алианса се счита за нападение на всички страни от него, да изключваш тези фактори от тезата си за националната сигурност си е чиста форма на проява на недоверие в механизмите на съюза, както и чиста проба евтин популизъм.
Можем да припомним на Първанов и това, че в края на мандата на тройната коалиция
близо 100 милиона, предназначени за осигуряване защитата
на нашите военни контингенти зад граница, са отишли за други „социални” дейности с доста криминален привкус.
Ако не ставаше дума за човешки животи, можеше да проявим „разбиране” към първоначалната позиция на президента страната ни да не участва във военната операция в Либия и резервираността му към възможностите на НАТО да се справи с тази ситуация. За да се оцени повратливостта му обаче ще отбележим думите му от 19 март „да се спре незабавно насилието и да се преодолее хуманитарната криза” и че той се надявал при изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН военните „ще защитят цивилното население и няма да бъдат допуснати жертви”. После пък, като си обърна позицията на 180 градуса, се изцепи, че целта на операцията е да бъде заловен Кадафи и след това съден. Държавният ни глава, разбира се, пак не беше в час, защото и до този момент в плановете на НАТО не се предвижда участието им в сухопътна операция срещу терористичния режим в Либия.
Е, трябва ли да се учудваме, че само няколко дни след като президентът вдигна тая пушилка на военния парад и десетина дни след като скочи нелепо заради грешка в превода срещу американския посланик, се
появиха поредните нелицеприятни за него разкрития
в сайта „Уикилийкс”. В дипломатически грами до Вашингтон бившият посланик Нанси Макълдауни определя назначенията на Първанов в армията през 2009 г. като показващи липса на желание за реформи и са опит за налагане на контрол. Тя характеризира единия от назначените - началник щаба на отбраната ген. Симеон Симеонов, като "класически късоглед бюрократ", провалил се в постигането на натовски стандарти, докато е бил начело на управлението на ВВС. А другият – ген. Самандов, командващ Съвместното оперативно командване, като не "най-добрият изпълнител" и край когото витаят слухове за корупционни сделки. Новоназначеният главен инспектор Володя Цветанов, брат на Румен Петков, също е смятан за корумпиран.
Анализът на посланик Макълдауни отчита, че новоназначените са "политически изпълнители", а не "създатели на политики", така че едва ли ще променят общата политика на страната в отбраната, по-специално разгръщането на български сили в Афганистан. Най-интересното в грамата е
"неконструктивното влияние" на Първанов и неговия кръг,
който не се е противопоставил на "мошеническите обществени поръчки (и вероятно се е възползвал от тях)" и не е подкрепил твърдо истинските реформи.
Само ще отбележим, че по една друга тема – за неговите съветници, (някои от които покойници) и от които той днес се отрича, те не случайно фигурират в една друга грама, цитирана от „Уикилийкс”, на бившия американски посланик Джеймс Пардю до Вашингтон. В нея в прав текст е написано, че „Емил Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания на лидера на БСП Георги Първанов”.
Ще оставим настрани и фурнаджийския начин, по който Първанов се опита да се измъкне от конфузните разкрития на сайта. Няма да се занимаваме днес и с ловните му подвизи, които никнат като гъби и смайват с потъпкването на законовите норми, ще оставим настрана и програмата „Петрол срещу храни”, завесата на която също предстои да бъде повдигната. Не само защото ще чакаме да видим какво „Уикилийкс” ще публикува по тези две теми, но и защото те ще са предмет на разследване от страна на
парламентарната комисия „Антимафия”.
Ще отбележим обаче подозрителното мълчание на партийната централа на „Позитано” 20. Оттам дума не обелват, за да защитят от нападките техния президент. Мълчанието, разбира се, има своето обяснение и то е в нежеланието на кръга около сегашния лидер да подкрепи човек, който открито се стреми да си върне властта в партията, макар и чрез отечественофронтовското формирование АБВ. Скърцането със зъби и ударите под кокалчета по този повод там отдавна са в ход. Това, че всичко става скрито зад партийното мълчание, не означава, че скоро няма да станем свидетели на открити схватки. Такива вече се водят в провинцията, където президентът и лидерът искат да наложат свои протежета за кандидат-кметове. Същинската битка между двамата обаче се очаква едва след местните и президентските избори. Тогава, според резултата от тях, всеки един от двамата ще изложи своите претенции.
В БСП обаче още отсега си дават сметка, че разкритията на „Уикилийкс” за Първанов могат да завлекат и тях, ако го допуснат близо до себе си. Затова и тази битка на Първанов изглежда с предизвестена загуба.
Освен това не само разкритията на „Уикилийкс” притесняват „Позитано” 20, смущаващи са и неадекватните реакции на техния бивш лидер. Те могат да им докарат най-много беди. Първанов все повече им прилича на онзи пътник в автобуса, който избухва в бурен смях ни в клин ни в ръкав. Разтревожени пътници го питат: „Защо се смееш?”„Разказвам си вицове”, отговоря той. След пет минути се чува още по-силен смях. Хората пак питат: „Сега защо се смееш бе, човек?”„Ами този виц не го бях чувал!”
