Всичките му изцепки напоследък са като онази история да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо бърза. Когато държавният глава ни напомня за недалечното минало, няма значение по добър или лош повод, няма как да не се сетим за двете му имена, които той дълго кри с помощта на червено-синята мъгла. Истинско нахалство е обитателят на „Дондуков“ 2 да говори за това как държавата трябва да харчи парите, за да мотивира развитието на младите хора. Та нали той се опита на гърба на данъкоплатците да направи „голям шлем“. И тогава изобщо не му пукаше, че сметката ще я плащат няколко поколения.
Ще попитаме също дали по време на ловните му подвизи у нас и в чужбина не си е задавал въпроса защо лекарите напускат страната. Нали обещаваше да е социален президент. Как така проспа десет години и днес като птицата Феникс иска да се върне ни лук ял, ни лук мирисал, целият в бяло.
В една притча се казва: "А този, който гледа хиляда години напред, не е ли по-добре да се учи, а после да учи другите?" Отговорът е:"Ако гледаш сто поколения напред, първо сади добродетели!" Но като нямаш такива, как да очакваме, че може да ги дадеш на другите. Няма как да ни заблуди Ловеца. Нито със спонсорите си, някои от които бяха демонстративно разстреляни, нито с обкръжението си от опортюнисти, кариеристи и далавераджии. Всъщност тяхната корупция и шуробаджанащина направи търсени еднопосочните билети. Така че този, който умело дискредитираше свободата, откритостта, прозрачността, конкуренцията и честната надпревара в полза на кукловодите на криминалния преход, сега да не се прави на ощипана госпожица. Времето му вече мина също толкова безсмислено, както и онези времена, чиято рожба е.
