Общо показвания

понеделник, 9 май 2011 г.

Тесла за зависимите лидери

Популизмът на някои политически лидери няма граници. Очевидно е обаче, че с края на криминалния преход трябва да се вдигне завесата и за тяхното пребиваване в него.
Миналата седмица бе отхвърлено предложение на Синята коалиция за промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, известен като закона за досиетата. Те предлагаха да отпадне параграф 12 от допълнителните разпоредби, според който "не се установява принадлежност за лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г.".
Според членове на комисията, ако параграфът беше отменен, е щяла да бъде обявена принадлежност към ДС на около 50 души от проверяваните досега лица в институциите. Приблизително 10 от тези хора все още са били на публични длъжности. Според неофициална информация

8 от тях са действащи дипломати.

(Известно е, че разкриването на дипломати, агенти на бившата тоталитарна тайна служба, предизвика голям скандал не само у нас. Затова и въпреки съпротивата на президента Георги Първанов те започнаха да бъдат отзовавани.) Независимо че осемте дипломати не са обявени и останаха скрити заради параграфа, за тях също има механизъм да бъдат оттеглени своевременно и преди да се разрази скандал и около техните имена. Фактът, че близо 70 от гласувалите стотина народни представители се въздържаха, показва, че въпрос на време е и тези бивши агенти да бъдат разкрити. Това, което ще се случи, обаче няма да засегне само едни хора, които по принцип са набелязани да „изгорят”, но ще засегне кукловодите и техните политически пионки, които, както и преди, по времето на Тато,

така и днес промиват мозъци,

възползвайки се умело от спуснатата от тях червено-синя мъгла.
По време на дискусията миналата сряда (4 май) лидерът на ДСБ Иван Костов припомни, че навремето натискът на ЕС България да приеме закон за досиетата е бил, за да се види връзката между бившите структури на ДС и организираната престъпност в страната, която тя създаде. "Поправката, която предлагаме, е ключова, защото в сега действащия закон беше направено изключение за определен род служители - началниците на отдели и секции", уточни Костов. "За тези от тях, които останаха на служба след 1991 г., няма обявяване на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА”, допълни той. Според него няма равнопоставеност на служителите - едни ги обявяват, други - не. „Не обявяват тези, които са управлявали мрежите на агентите, т.е. на доносниците и на всички останали", обясни Костов.
В отговор съвсем очаквано социалистите не само че се обявиха против предложението, но и заявиха, че темата за Държавна сигурност се използва като "средство за политическа реанимация на политически имидж и като политическа виагра срещу спадащ рейтинг". В духа на Столетницата лидерът на левицата Сергей Станишев декларира, че се наблюдавало политизиране в българското разузнаване. Той попита кой занапред ще бъде готов да предоставя информация на нашата държава и призовава народните представители да не подкрепят предложение, което е "далеч от истинското разбиране за национална сигурност в съвременното й разбиране".
И точно когато дискусията

започна да се превръща в „много шум за нищо”

и в обичайно подхвърляне на топката между сини и червени, бившият седесар, а сега депутат от ДПС Христо Бисеров направи следното изявление от парламентарната трибуна:
„…Този законопроект обаче, без да има тази цел, не отговори на един друг въпрос. Защото темата за досиетата не е само темата за ДС. Българското общество няма отговор на въпроса по времето на прехода съвременните служби контролираха ли българската политическа класа и кой върху кого осъществяваше контрол. Дали парламентът - върху съвременните служби, или службите - върху българските политици?”
Ето това е бъдещата тема, на която трябва да се даде някакъв отговор. Защото ако се окаже, че българските политически партии чрез своите лидери са обслужвали непрозрачни интереси, тогава наистина

могат да бъдат задавани тежките въпроси

които не могат да бъдат решени чрез този закон. Всъщност това ни предстои на нас, ако имаме политическа воля.”
Изказването е забележително, като се има предвид и че управляващото мнозинство не взе участие в дискусията. Което може да се тълкува в посока, че те готвят свой проект на закон, който е твърде възможно да потвърди казаното от бившия главен секретар на СДС.
Ще припомним само, че сегашният закон за досиетата, преди да бъде приет, бе провокиран от скандално и избирателно вадене на папки. Вярно е също, че приемането му се случи броени дни преди да станем член на Европейския съюз (1 януари 2007 г.) и това също е оказало силно влияние. Трябва обаче да се отбележи, че за този натиск днес нямаше дори да се споменава, ако законът беше приет по начина, който искаха социалистите – да се създаде държавна агенция "Архиви" на мястото на Главно управление на архивите към Министерския съвет и досиетата на ДС да преминат в Държавния архив и да се засекретят за период от 100 г.
Всъщност тогава бившите комунисти обявиха отварянето на досиетата за "отрова" и ако не бе твърдата позиция на ДПС „всичко да се сложи на масата”, днес „онези” посланици нямаше да са в София. Нямаше също така да знаем, че българският президент има две имена – едно, с което бе избран от избирателите, а другото – заради което бе посочен от кукловодите.
Това е и разковничето за евентуалното законодателно продължение

за разкриването на днешните зависимости

от бившите служби. Необходимостта от това се вижда например и от явното противоречие между сегашната активност на Командира по този повод и нищо неправенето по време на неговото управление по този проблем.
Когато лъснаха посланиците ДС агенти, бившият преподавател по марксистка политикономия побърза да каже: “Ние предложихме лустрация, но Конституционният съд я отмени.”
Конституционният съд винаги е дежурната дъвка, с която се измъква той. Само че обяснението, че заради съда по негово време не са били разкрити агентите с картончета, влиза в противоречие с факта на неразкриването като такъв на тогавашния лидер на БСП, който се оказа, че

има не само картонче, но и папка.

А въпросът защо Първанов е скрит става все по-актуален не само заради предложението на Бисеров, но и заради свидетелствата на други участници в политическите процеси, които обявяват кременчугския период на Костов, както и московската му специализация за твърде съмнителни от гледна точка на зависимостите с бившия репресивен апарат.

Съмнителни тайни могат да изплуват

около всички президентски избори досега. Самото изправяне на ортодоксалния комунист Велко Вълканов и на шоумена Жорж Ганчев срещу Желю Желев предначерта избирането на синия лидер за държавен глава. Свалянето на Петър Стоянов също беше добре режисирано, макар че до голяма степен той самият улесни кукловодите с непремерените си действия.
Законовото осветяване на задкулисието на криминалния преход, за което вече започва открито да се говори, подсказва, че времето на флашките и игрите „ти на мене, аз на тебе” няма как да продължи дълго в съвременното информационно общество.
А героите му - бивши и настоящи следовници на Дзержински, бързо ще бъдат осветявани. Засега все още с политически средства, но по-късно – заради естествената нетърпимост на новото мислене към отживелиците на Студената война и култа към митовете, родени в повредените от нея болни мозъци.