Общо показвания

петък, 13 май 2011 г.

С благ поглед и вилица в ръка

„Бях още малък, когато една неделя минах покрай драгалевската къща на премиера. Оттам се носеше такава апетитна миризма на кюфтета, а аз бях толкова гладен, че реших да позвъня на вратата. Отвори ми не кой да е, а самият Командир, с престилка и вилица в ръката. „Г-н премиер, може ли едно кюфте, много съм гладен!” “Я се махай оттук, аз съм вегетарианец!” А очите му излъчваха ли, излъчваха доброта...” Може и да е виц тази история, но благият поглед, с който ни топлеше от тв екрана бившият премиер Иван Костов, докато громеше монополите вчера, няма как да не ни върне във времето, когато те се създаваха с негова помощ. Как да забравим колко дълго карахме само с един джиесем оператор, продажбите на авикомпания „Балкан”, на „Кремиковци”, че и на нефтената рафинерия. А какво да кажем за проекта АЕЦ „Белене”, който стартира по време на неговото управление, и за сключените договори за рехабилитацията на две електроцентрали, едната от които ТЕЦ “AES Гълъбово” („Марица-изток 1”), още не работи, но това не попречи сметките ни за ток да бъдат ощетени с близо 160 млн. лв. Трябва ли да си замълчим за това, че той скри досието на сегашния президент и на голяма група посланици, които също се оказа, че са агенти на бившите тайни служби.
Трябва ли да припомняме на бившия преподавател по марксистка политикономия

на кого се кланяше преди и след Десети ноември,

какви лицеви опори правеше и на кого носеше цветя във военната болница. Тогава, разбира се, си мислеше, че държи златното ключе. Но когато се убеди, че не само няма да го допуснат в управлението, но и се готвят да го изпратят на политическото бунище заедно с криминалния преход, тогава запя друга песен.
Само че вместо да наднича в чуждото канче и да казва кой няма и кой трябва да стане президент, защо не се срещне сам с народната любов, за да разбере за пореден път защо сините например във Варна са един файтон хора.
Нима е забравил как през онези мразовити януарски дни на 1997 г освен че скачаше с тужурката, се кълнеше, че няма да предаде избирателите. Е, щом стана премиер, веднага ги забрави. Днес по същия начин иска да ни преметне.
Но не вижда ли, че не само на сините, но и на неговите съпартийци вече им писна и не искат да търпят похватите му от времето на култа към личността.

А как само се опитва да си припише успеха

за избора на добър десен кандидат-кмет на Пловдив. То бива тепегьозлук, ама чак толкова не бива. Но какво се учудваме, след като насреща ни имаме човек, който отдавна няма какво да губи в морално отношение и си е плюл на физиономията.
А, щяхме да забравим онази далаверка, която беше замислил Командира още преди да стане премиер. Как само сащиса Националния съвет на СДС с предложението партията да купи закъсалата банка БЗК, въпреки че зад нея надничаха дългите сенки на покойните Андрей Луканов и магната Робърт Максуел. Не е нужно много да се задълбочаваме, за да стигнем по този повод и до кременчугския период на любознателния младеж. Веднага ще си обясним и защо е громил в трудовете си от онези години видни западни икономисти, които по-късно станаха Нобелови лауреати.
Е, паметта на хората не е чак толкова къса, г-н Костов. Ако бяхте служил на хората, а не на кукловодите, днес нямаше да има нужда от вашите изяви. Не случайно когато в края на мандата му една репортерка го пита „Кажете, г-н Костов, какво е положението, общо взето?“„Ами, общо взето, каквото е било общо, вече е взето...”, усмихнато отговаря той. Днес няма промяна в поведението му, а думите му са част от пушилката на червено-синята мъгла, която трябва да продължи. С благ поглед и вилица в ръка.