Общо показвания

понеделник, 30 май 2011 г.

Синьо предизборна пързаляне

Тих смут настана сред депутатите от СДС и ДСБ след като в петък (27.05) лидери на БСП се похвалиха в кулоарите на парламента, че Синята коалиция е първата, от която са получили принципно подкрепа за готвения вот срещу правителството. Не че това ще е нещо необичайно и още по-малко шокиращо, след като на два пъти (един път за бюджета в края на миналата година и втори път през януари на искания от управляващите вот на доверие) депутатите на Иван Костов и Мартин Димитров гласуваха „въздържал се”, което на практика още тогава ги превърна в опозиция. Шумът обаче е за това, че случилото се със сигурност ще предизвика брожения в самата коалиция, тъй като

в нея от няколко месеца единството им е привидно.

Известно е вече, че от двамата съпредседатели на коалицията Мартин Димитров не е дал съгласието си, което означава, че другият съпредседател е действал на своя глава. Причината е, че сините дадоха съвсем ясно да се разбере, че те ще поискат вот на доверие единствено ако се подпише за АЕЦ „Белене”, докато Командира отдавна иска отстраняването на вътрешния министър Цветан Цветанов и няколко пъти намекна, че това може да бъде повод за вот на недоверие. Това напълно съвпада с плановете на БСП, които се колебаят между вот, свързан със социалната политика на правителството и работата на МВР. Червените получиха бонус и с решението на конституционните съдии да премахнат пречката, съществуваща в правилника за работа на Народното събрание, че не може 6 месеца да се иска вот на доверие по една и съща тема.
Нека да припомним също, че в Синята коалиция първите признаци на липса на разбирателство се появиха още през януари месец, когато управляващите сами поискаха доверието на парламента. Тогава Мартин Димитров предложил или само един човек знаково да гласува „въздържал се”, или депутатите въобще да не присъстват на вота, което в известен смисъл може да се тълкува и като подкрепа под условие, защото с неприсъствието се намалява кворумът и с това се улеснява кабинетът да получи по-лесно мнозинство. Под натиска на Костов и с активната подкрепа на няколко депутати,

негови подводници в парламентарната група

на Синята коалиция, обаче това не стана. Няма да им споменаваме имената, ще кажем само, че те бяха сред най-близкото обкръжение на синия лидер, но днес вече не са.
Ще цитираме и единствената публична грама до този момент на американски дипломати, отнасяща се до Синята коалиция. Тя е пратена от посланик Нанси Макълдауни преди последните парламентарни избори и е с онова нелицеприятно за български политици заглавие „Боклук на входа, боклук на изхода”:
„8. (SBU) СИНЯТА КОАЛИЦИЯ: СДС и ДСБ са остатъци от един могъщ Съюз на демократичните сили, който поведе посткомунистическите промени в България. Формиран миналия март, синият алианс е последният отчаян опит да се спаси автентичното център-дясно, което е маргинализирано заради корупция, скандали и личностни конфликти, основно около бившия премиер Иван Костов. Партиите се надяват, че техният неохотен и закъснял опит ще спечели отново център-дясно мислещите избиратели, които са спрели да гласуват или са се насочили към ГЕРБ. Ако те прескочат прага на парламентарните избори, ще могат да се надяват да влезнат в правителството в коалиция с ГЕРБ на кмета Борисов. Но център-дясната кампания е затруднена от сложна правна битка за съдебната регистрация. Лидерите на СДС обвиняват социалистите за собствените си проблеми и се надяват, че продължаващите проблеми ще мотивират център-дясно мислещите избиратели да отидат до урните.”
Бихме могли също така да припомним и лицевите опори на Командира
и цветята, които занесе във Военната болница, както и очакването, че държат златното ключе, което ще им даде възможност да имат техни министри, заместник-министри, шефове на агенции и т.н. надолу по държавната машина.
Нито американската дипломатка, нито бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато се оказаха прави. Това не означава обаче, че няма да прочетем в други грами на какво се дължи плавният преход на Синята коалиция към добре познатото статукво на синьо-червената мъгла…
Само че днес има всички основания да смятаме, че Мартин Димитров е започнал

да се дистанцира от болшевишкия подход на Командира

И този антикомунизъм, който по думите на Адам Михник твърде прилича на комунизъм и заради това различаването му остава загадка, се оказа неприемлив и непонятен за налагащото се ново поколение лидери вдясно. Тези лидери със сигурност ще изиграят лоша шега на Костов и в крайна сметка ще го пратят на политическото бунище. Не случайно един от шефовете на СДС каза по повод на известната конфронтация вътре в коалицията заради предстоящите предварителни избори: „Нека Командира се оттегли зад дуварите на Драгалевци, ние с нашите колеги от ДСБ ще се разберем.“ Естествено, че това няма да стане веднага, видя се как отчаяно политическият милиционер се опитваше да наложи своите условия за кандидат- президент и кмет на столицата. Фактът, че не само получи шамар от сините, но и от своите, показва, че статуквото се е пропукало. Затова предстоящият вот също ще се окаже препъникамък. СДС едва ли ще допусне втори път да им се диктува как да гласуват и въобще как да участват в този комплот. А това, че заговор има, е абсолютно сигурно. Само че

новото поколение лидери вече не искат да

играят според правилата на криминалния преход.
Освен това две важни условия на сините - за освобождаване и недопускане на сътрудници на бившата Държавна сигурност до постове, както и въвеждането на фискален борд, са на път да се осъществят.

Младите в двете партии не искат

да подкрепят и опитите на Костов да използва инцидентите по време на канонизацията на светците в Батак и пред софийската джамия като повод за трупане на политически дивиденти и противопоставяне на едни българи срещу други. И са напълно наясно, че заиграването с асиметричните заплахи е стъпване по тънък лед. Те знаят че изхвърлените от синия блян повече от милион избиратели по време на управлението на Иван Костов няма как да се върнат, докато усещат и виждат натрапчивото му присъствие. Попареният романтизъм ще продължи да маргинализира десницата до момента, в който не се появят

убедителни доказателства, че времето на синия култ към личността

отдавна си е отишло.
Нека не забравяме и задкулисния консенсус, който се очаква да се прояви чрез неговите вестоносци, повечето от които са свързани с бившите тайни служби и които знаят как да очернят и да се крият за пушилка. Тези задкулисни играчи естествено ще имат най-голям интерес да не се върне нормалната политика и ще разчитат на клоунади, гарнирани с флашки, а в нередки случаи и с готварски умения. Десните политици като Костов, които бяха гаранти на криминалната приватизация от червените, като дивидент получиха не само възможността от лично облагодетелстване, но и дълъг престой в политическия живот. Правилата на западната демокрация обаче отхвърлят тази игра, затова така отчаяна ще е съпротивата. А действията им прибързани, както с опита на Костов

да вкара синята коалиция в червения капан

преди да са минали предварителните избори вдясно. Защото резултатът им със сигурност ще покаже, че тази коалиция може и без ДСБ, чиято подкрепа заради Командира клони към нулата.
Има една притча за човека, който много искал да има свой паметник. За да извади глина, започнал да копае в земята, но ямата ставала все по-дълбока, а глина не се появявала. Накрая избила вода и под нея се показала глина. "Ето, това е, което ми трябваше!"- възкликнал човекът и започнал да вади ведра с глина на повърхността. Толкова много извадил, че станал висок куп. Тогава той излязъл горе и започнал да извайва от глината себе си. Когато статуята била готова, човекът я огледал отвсякъде и се усмихнал уморено:"Сега ще ме запомнят задълго, мога да умра!"
... Минали години. Пътници, изнурени от жарките лъчи на слънцето, вадят ведра студена вода от кладенеца, пият до насита и казват с благодарност: "Какъв забележителен човек е изкопал този кладенец!"
Така че трябва да погледнем със снизхождение на амбициите на кукловоди и маши. Отсега можем да бъдем сигурни, че ще бъдат забравени, а крайният резултат ще е добър за идващите поколения.