Царистите май ни взеха за мезе. Всеки ден тука има, тука нема. Днес сме в коалицията, утре може и да не сме. Ще има среща на тримата лидери, но може и да няма.
И това не е всичко. Какво да кажем за това как са се запънали за изборите две в едно. Или пък за спрените реактори. Не им липсва и самочувствие - шумът, който се вдигал, показвал, че това не било партия, която залязвала... Наистина се вземат на сериозно.
А само какви причудливи условия поставят за напускане на коалицията - ако правителството реши да излезе от валутния борд, ако реши да вдига преките данъци, ако се изхарчи по-голям процент от БВП...
Може ли да повярва някой, че кабинетът толкова е изперкал, че да извърши подобни дивотии. Може, разбира се, но само когато видим как Доган слиза от летящата чиния, или как Станишев влиза в нея за среща на тримата големи.
Ясно е, че само вдигат пушилка. В действителност нямат никакво намерение да напускат.
Освен това много добре знаят, че "в парламента има други политически сили, които искат да довършат този мандат", както отбеляза изнервен от простотиите им онзи ден премиерът. Интересно е също какво ще си помислят избирателите, когато видят потъващ кораб и от него първи да скачат жълтите министри.
Тука има ли!?... Не, тази игра не е царска игра.
Спомняте ли си какъв героизъм извършил по време на Втората световна война един мургав войник, когато по време на решаващата битка боеприпасите свършват. Капитанът отчаяно отива при него: "Манго, ето ти три гранати и една каска, искам да се опиташ да удържиш положението, докато се върнем с боеприпаси." Онзи му казал: "Я по-добре ми дай три каски и една граната!"
Дал му ги капитанът. Върнал се след време с боеприпаси, гледа и не може да повярва на очите си: от едната страна пушките, от другата дрехите, по средата германците стоят голи и тракат със зъби. А пред тях нашият човек: "Тука има, тука нема, кой ще познае къде е гранатата?"
Ето как се правят нещата. Ама трябва да има бомба. А царистите се опитват да минат само с трите каски. Няма кой да им повярва.
