Общо показвания

неделя, 8 февруари 2009 г.

Командира е незабравим

Мине се, не мине време и сините се захващат с незабравимия политически милиционер. Да се чуди човек защо го правят. Макар че отговорът не е сложен - мнозина от тях толкова му са се подмазвали, че сега се срамуват. И единственият начин да чешат самолюбието си е, като периодически го дъвчат. Командира обаче не е дъвка за всяка уста. И най-вече за тези, които вече са сърбали попарата му.
Ако основният въпрос на СДС е с "Костов или без Костов", по-добре да се саморазпуснат, да заключат синята централа и да изпратят синия лъв на бунището при паметниците от времето на комунизма. Още като се махна от СДС и създаде ДСБ, политикономистът реши съдбата си. Няма защо да си губят времето с него, пък и той едва ли ще си губи времето с тях.
Може да направят и друго - на мястото на синия лъв да сложат бюст на Командира и с бъклица и здравец да го поканят тържествено да се завърне. Тъй и тъй няма друг като него да е натрисал сините повече от всеки друг. Достатъчно е да припомним как само царят искаше с него да управлява, че дори на хубавото Наде предложи да остане външен министър, но заради проникновения му марксистки поглед и досега десницата е в опозиция. И май пак ще остане в десета глуха.
На всякакви сини щуротии сме се нагледали, така че нищо няма да ни учуди. Но все пак, ако в СДС са останали малко разумни хора, по-добре е да не гледат назад, да не тъпчат на едно място, а да видят може ли да се обединят около нещо ново. И най-вече да се опитат да видят дали то ще има смисъл след най-малко пет години, както съветва нашият цар. Чак тогава да се захванат здраво с градежа.
Освен това, вместо да се занимават с Командира, по-добре е сините да решат за своята номенклатура. Не са малко тези от тях, които от години търкат банките на парламента и нямат никакво намерение да отстъпят местата си на други. Отсега са готови с хватките, с които ще си осигурят отново депутатските места.
Истината е, че има нещо съмнително в поведението на новите сини лидери. На тях хем им се ще да командват парада, хем са наясно, че играта не е само тяхна и трябва да се съобразяват, ако искат да не го отнесат. Но защо тогава не действат така, както им нареждат новите патрони. А се опитват да прикрият собствената си зависимост с популистки номера. 
И с другаря Костов. Ех, минало, незабравимо!