Общо показвания

вторник, 10 февруари 2009 г.

Двойни играчи

Ето че десните лидери пак искат да ни развеселят. Вместо да се заемат със себе си и да видят дали могат да се обединят, те пак се захванаха с безсмислен труд.
Един през друг се надцакват за предстоящия вот на недоверие. Сякаш от това кой повече шум ще вдигне за него зависи как ще се подредят при раздаването на постовете за следващото правителство. Рибата в морето още, а тиганът вече сложен. Кой знае защо никой не бърза да влезе във водата, защото времето е неподходящо и може да се удавят. Опозицията знае, че и седмият вот няма да мине. Защо тогава се напъват!?
Нека предположим, че Командира отново играе любимата си роля да обединява управляващите. И както винаги досега се е случвало, ще ги сплоти.  Само че този път номерата му не се връзват някак си, краят на мандата се вижда, царистите само вдигат пушилка, няма как да напуснат кораба, дори и да се оттеглят, има други, които ще помогнат на правителството да оцелее. 
Възможно е целта да е друга - да се позиционират мнимите десни играчи. Не случайно бившите царисти и  новосформираните от "Напред" бързат да се присламчат. И какво от това, само прах в очите на слепите. А като дойде денят  "х", ще танцуват, както им наредят. Само че тогава ще плачат не десните, а управляващите. Двама се карат, третият печели. Най-щастлив ще е човекът с харамийския псевдоним.  
За ДСБ и СДС няма какво да се чудим. Те отдавна  говорят едно, а вършат съвсем друго. Няма как да бъдат в един отбор. Тяхната прегръдка е като между двама смъртници. Но всеки тайно се надява той да оцелее. 
Ако ли пък искат да изглеждат значими пред избирателите, напразни са илюзиите им. Те им дадоха шанс няколко пъти. И бяха изиграни. Няма как да им повярват. Поне докато политическите милиционери не изчезнат в синьо-червената мъгла.
Това, което се случва вдясно, може да е много смешно, но всъщност е много тъжно.