Общо показвания

петък, 9 юли 2021 г.

"Стимул" пази ли лозе!?

 Видя се, че българинът е роден, за да дърпа дявола за опашката. Винаги смята, че на него ще му се размине. И никак не вярва на страховити внушения. Те са за другите! Затова не трябва да се изненадваме, че изправени пред нерадостната перспектива, назначените управляващи изведнъж се разбързаха с ковид мерките. Спряха да търсят “без вина виновни” и вместо “гръмки разкрития”, предлагат парични стимули и други облаги за тези, които ще решат да се ваксинират.

Няма да коментираме, че това можеше да се случи като естествено продължение на всичко, което предишният екип свърши. Щеше да е и благодарност за това, че изнесоха основната битка, а и придобиха опит, който можеше да предадат. Но както обикновено, у нас се върви не по лесния, а по трудния път.

Няма шега, всекидневно се откриват заразени от новите щамове, някои вече починаха. А царящата слободия започва да се оказва привидна. Пораженията, нанесени от антиваксърите, са значителни – дори сред лекари, учители и социални работници. Това вече тревожи не само управляващите, но и бизнеса: те първи осигуриха предимства за ваксинирани работници, а туристическият бранш – ваучри. Видя се също, че съседните ни страни, а и останалите от ЕС не се трогват от твърденията, че сме оазис, че пандемията ни заобикаля, няма проблем нито с ваксините, нито с готовността на медицинските екипи. Без тестове и ваксинационни паспорти няма как да се придвижваме, включително и да посещаваме редица публични места. Рестрикции, макар и не толкова тежки, вече са приети в много европейски страни. 

Затова, вместо не особено убедителното “засега няма да затваряме”, държащо в напрежение туристическия и търговския сектор, е добре да се помисли как проверките да стават по-бързо, например - с помощта на притежавани вече мобилни устройства. Въпросът какво се случва с ваксините, чийто срок изтича също не е маловажен – ще се дарят или ще бъдат унищожени. Най-малкото защото е отговорност на управляващите, а и са платени от данъците ни.

Ще видим дали “стимулите” ще “заместят” страха. Много е лесно да се говори в бъдеще време, да се представят кризисни планове, да се обещават медицински хеликоптери, да се говори за стимули. Но реалността е друга. Колективният имунитет, който се очакваше, че ще постигнем през лятото, после се премести през есента, днес, времево, е вече химера. Бизнесът също е нащрек. Едва ли предизборните лакърдии ще го трогнат. А номерът “след нас и потоп”, не е работещ. Защото, ако се действа така, промяната, която ни обещават, ще е само прах в очите.