Време ли е да свикнем с тази болест!? Ваксинацията ни пази, неваксинираните се заразяват: или оздравяват, или умират. Нищо необикновено, май...
Не, време е да смъкнем и това смокиново листо. Още от самото начало беше ясно че антиваксър като служебния министър на здравеопазването ще се оплете в лъжи, демагогия с гръмки обещания за линейки, в обидни за лекарите от първа линия разследвания и уволнения, и в крайна сметка - с нищо не правене за справянето с пандемията.
За късмет вижда се краят на мандата му. И голямата отговорност на всички парламентарни партии, включително и на очертаващата се като опозиция бивша управляваща, е час по-скоро да бъде съставен действащ кабинет и избран здравен министър, който с подобаващ хъс да поведе битката с вируса.
На пръв поглед отпускарският сезон, бавно влошаващата се тенденция и дори покачването на броя на ваксинираните, създават илюзията за настъпващ финал и спечелването на битката. Би било наивно обаче да се чака есенният взрив, който прогнозират експертите и тогава да му мислим.
Затова за рестрикциите и задължителната ваксинация на определени социални групи, които се узаконяват в редица европейски страни не бива да се говори с половин уста. Ясно е, че животът на здравите трябва да се пази. Но и предупрежденията на туристическия бранш, че няма да приемат ощетяващи ги мерки са сигнал, че предприетото от досега управляващите не е било убедително. А какво да кажем за липсата на мерки срещу ширещото се волнодумство на антиваксъри, особено на медицински лица.
Няма място за успокоение. Но най-вече не трябва да има ново разделение – на тези, които са ваксинирани и на другите, които, като не желаят, нека си носят отговорността. Нито на такива, които ще се ваксинират на инат, защото няма да могат да понесат, че ще бъдат принудени. Не за друго, а защото 20 000 хиляди българи вече загубиха живота си. И почти няма семейство, с роднини и близки, които да не са изпитали ужаса от заболяването и последствията от него.
А най-малко е време да свикнем с тази болест. Така че без да се плашим с “умиращи на стълбищата на болниците”, нито с народната формула “со кротце, со благо и со малко кютек”, нека проявим достатъчно разум - бъдещите управляващи да спрат “реваншистите” и включат отново в здравните си екипи тези, които показаха, че могат да водят битка с пандемията. И заедно да приемат новите предизвикателства.
