Прав е Стив Ханке, като отговори подигравателно на обърканите реакции на Иван Костов и Петър Стоянов, след определената от него като “мръсна приватизцация в България”: ”Никога не съм отправял друга молба към Бог освен една: Господи, направи враговете ми смешни! И Господ я изпълни“.
Бившият преподавател по марксистка политикономия и гуру на криминалния преход Костов се опита да отклони вниманието в емоционална посока: Ханке му се обидил, че не го признавал за баща на валутния борд у нас. Стоянов също го изби на емоции: “унизително му било да го питат преди 20 години дали е получавал куфарче с данни за корупция. Интересно е, че и двамата бивши шефове на служби по време управлението на Костов Атанас Атанасов (НСС) и Кирил Радев (НСБОП), писали доклади за корупцията, предпочетоха да си припомнят старата вражда и си отправиха взаимни обвинения, вместо да съобщят факти, каквито безспорно са разкрили.
Но с шикалкавенето си и четиримата само потвърдиха решението на главния прокурор да разнищи, въпреки давността, грабежът, зад фамозната и побългарената от английски дума “приватизация”.
Все пак бившият шеф на на НСБОП припомни, че не случайно двама от разследваните от него за корупция преди 20 години, са сред подсъдните днес олигарси. И че Костов забранил на службите да се работи.
Става ясно и друго – че службите са използвани за лична саморазправа и че най-вероятно данните от разработките са използвани за рекет и лични облаги, на което със сигурност прокуратурата ще обърне специално внимание.
Затова двамата, споменати в историята с куфарчето, пълно с документи за корупционни практики, не будят само смях. А възприетата тактика “пито, платено, нека забравим”, не е приемлива. Дори само поради простата причина, че малцина пиха, а всички останали платиха. И истината за този преход ще е приемлива, макар и малка морална присъда.
