Иван Тропанкев
Къщата му гори, а той тръгнал огъня да раздухва, е казал народът. Не може държавният глава да се държи като шеф на Неправителствена организация. Този трик ни е познат, уж сме против лъжливите новини, но след като нямало дефиниция за “невярна информация”, имало опасност за свободата на словото, е един от мотивите, с които той връща закона за извънредното положение за ново обсъждане. Учудващо е, че върховният главнокомандващ по конституция, не си дава сметка, че на практика сме във война. При това с невидим враг. И че правилата не само са други, но и се менят постоянно, защото никой не знае къде точно ще избухнат скритите мини. Не, това не е като да виждаш в радара на самолета си врага и в подходящия момент да натиснеш спусъка. Усещаш врага, когато самолетът и самият ти вече сте поразени...
Всички участваме в това натрапено ни лошо реалити. И виждаме неумоверните усилия, които хвърлят тези, които са на първата линия, за справяне с кризата. Не са един или двама, затова няма да ги изреждаме. Само ще им се поклоним и ще продължим да ги подкрепяме. И ще изпълняваме това, което искат от нас. Защото това е единственият път за оцеляване, по който вече се измъкват други страни.
И е меко казано странно само седмица, след като в президентството уж всички се обединиха и застанаха зад девиза стоящ на фасадата на Народното събрание, а депутатите приеха уж съгласуван закон, той да бъде върнат за ново обсъждане в пленарната зала...
И, ще добавим, че след тази среща, всеки ден през миналата седмица премиерът е докладвал лично на президента за ситуацията. Е, как сега да скрие разочарованието си, заради върнатия закон. Прав е премиерът и като казва, че няма друг държавен глава в Европа, който да не подкрепя правителствата в тази битка. А да “търси под вола теле”, нека си послужим отново с народен израз. Нали по закон държавният глава трябва да е обединител на нацията. И след като очевидно не е, може ли да очакваме от него подкрепа, а и той от нас.
В парламента също станахме свидетели на популизъм. При това напълно излишен, след като още в самото начало бе решено, че ще има времеви ограничения на извънредното положение и че всички решения ще се взимат в пленарната зала. А на правителството ще се остави оперативната работа.
Ще се обърнем и към държавния глава, и към парламентаристите – сега е време за единство, не за дрязги. Най-малко от това имат нужда българските граждани. Те, както и всички, които са в първите редици, имат нужда от доверие и подкрепа. Това не трябва да се пренебрегва от политиците, независимо от поста, който заемат. Напротив, тези, които са на върха, трябва да доказват непрекъснато, че избирането им не е случайно или по нечия чужда воля.
