Общо показвания

понеделник, 23 март 2020 г.

На ползу роду

Все по-видима става промяната. Може и да е парадоксално, но едно користно и публично оповестено дарение от 222 000 лв.доказа защо махалото се връща винаги. Извади от анонимност много по-щедри дарители, както и стотици други, заделили от хляба си, за да бъде спечелена битката със заразата. Няма да коментираме благодарностите на генерал Мутафчийски, на шефовете на “Пирогов” и “Александровска болница”, нито ще питаме онази жена от гаражното шивашко ателие защо подарява защитни маски. 

Видимо е, че това, което правят и тези хора, и кризисният щаб, и институциите, е в полза на обществото. И че шикалкавенето и евтиният популизъм стават все по-неуместни. За сметка на проявите на дарители, лекари и доброволци, които се грижат за болните и самотните възрастни хора. А емоционалните крайности започват да отстъпват пред рационалността и предпазливите, но и решителни действия срещу невидимия и непредвидим враг. 

Псевдолибералната подмяна на фактите с мнения, предизвикваща удобната за подсъдните олигарси когнитивна мъгла в социалните мрежи, е на път да изчезне. Казано по-ясно “протестърското” мърморене, недоволство и претенции станаха неуместни. И превърна преносителите им в аутсайдери, защото станаха пречка за така необходимото единение.

Изводът е, че са се задействали механизмите на самосъхранение. Хората осъзнават колко преходно е всичко и преосмислят ценностите си. Изпитанието ни прави не само смирени и човечни, но и по-градивни. Очевидно се възражда традиционното, но забравено чувство за общност и взаимна подкрепа на българина. И това е най-оптимистичната новина.