Сега се видя защо лекарите трябва да бъдат пазени и обгрижвани. Те са тези, които поеха челния сблъсък с нелечимия засега коронавирус, дадоха жертви, но не бият отбой, а самопожертвователно водят битката навсякъде по света.
У нас също ясно се вижда, че няма кой друг да помогне не само на тези, които са под карантина, но и на останалите нуждаещи се пациенти, особено на хронично болните. Не случайно те изместиха безапелационно завладелите тв екрана врачки, лечителки и куп други със съмнителни дарби. Не е нужно да питаме защо.
Дори това, че в момента не се шуми за разследванията за корупция и за източване на здравната каса е показателно, че не трябва да се мери с един аршин и обвиненията да се прехвърлят върху цялото съсловие. Всички виждат не само кои са призвани да служат на Хипократ, но и защо трябва да бъдат ценени.
Осъзнава се и още нещо – пред лицето на заплахата няма място за шикалкавене. Лекарите може да са готови на всичко и да полагат максимум усилия, но болниците си имат капацитет и отговорността за защитата им с маски и облекла е на други. Ако досега проблемите в здравеопазването се решаваха на парче: със запушване на пробойните чрез даване на пари на калпак или чрез въвеждането на по-строги мерки срещу побойниците над лекари, то днешната напрегната ситуация с възможния недостиг на легла, прекъсване на лечението на едни пациенти, заради други, дава възможност отговорните институции да погледнат по друг начин към здравната ни система.
Със сигурност случващото се едва ли ще е чудо за три дни. Не защото очакванията са да се размине напролет, както винаги е ставало с всеки грипен вирус. И до есента да се появи и ваксина. Истината е, че промяната чука на вратата. Опитът, който се трупа, ще е добра основа за да бъдат създадени адекватни условия за работа. И да се промени преди всичко отношението към лекарския труд. А сегашната загриженост към тях, да се превърне в норма на поведение от всички.
