В деня, в който в с. Корница се почита паметта на загиналите и репресираните по време на Възродителния процес, е добре да не намесваме актуалните политически дрязги.
Напротив, почитта трябва да е всеобща и в селото трябва да има представители на всички етноси и партии. Защото насилствената смяна на имената и последвалото изселване на близо половин милион български граждани по време на комунистическия режим е спомен също толкова болезнен за страната ни, колкото избиването на милиони евреи по целия свят.
Трябва ли да обясняваме защо почитта не е всеобща, така както е на националните ни празници!? Засега няма и как да се случи: докато някой налита да търси сметка на граничния пункт защо наши сънародници идват да гласуват, а не си стоят по домовете; докато други пък спират движението пак на граничен пункт, защото щели да се строят лагери за бежанци; а две съседни държави са на път да развалят отношенията си, защото спорът намесвали ли са се взаимно в работите си се използва като предизборна карта.
Но е обидно за жертвите и преди всичко за националното достойнство да се размахват като плашила сенки от миналото. С евтини политически дивиденти далеч не се стига. И все пак ако съумеем да се противопоставим на невежеството и липсата на толератност, това вече ще е крачка напред към общото ни бъдеще.
