Блокадата и лъжливите овчарчета

Не е здравословна радостта, че блокадата на гръцката граница бе вдигната. Съмненията остават. Действията на фермерите през близо четиредесетте дни стачка бяха като в приказката за лъжливото овчарче. Дано следващият път като решат да се гневят, да се преместят пред гръцкия парламент, може да се поучат от българския опит.

Остава открит открит и въпросът – кой ще плати за загубите на превозвачи, търговци, работодатели, хотелиери и т.н. От Брюксел, където има компенсаторни фондове, почти в прав текст казаха сами да се оправяме. Излиза, че преминаването на бежанци през нашите граници е и европроблем, а загубите от блокадата са единствено двустранен проблем. 

Затова всички ангажирани със скандала институции трябва да продължат усилията за да пратят този дългогодишен проблем в историята. Така както се случи преди петнадесетина години с визовия режим. Никой няма полза от нови “железни завеси”, нито от “студени войни”. На всички им светна, че свободното предвижване е шанс за
раздвижване на закъсалите икономики на двете страни.
 
Не бързото забравяне на случилото се, а сключването на двустранно споразумение на базата на международните договорености, е вярното решение. А претърпелите загуби да потърсят правата си, в гръцки съдилища и в Брюксел, за да получат съответните компенсации. На нашите еврочиновниците трябва да им бъде показано по подобаващ начин, че е добре да забравят двойния аршин и да се държат с балканските страни като с равностойни партньори, без които няма как да съществува единна Европа.