Общо показвания

сряда, 23 март 2016 г.

В сянката на страха


Още когато се случи трагичния инцидент на летището в Бургас и загинаха невинни граждани, политиците ни трябваше да загърбят дребните ежби и да се обединят в защита на националната ни сигурност. Но очевидно някои от тях не са си взели поуки от посланието на терористите. И предпочитат да ни занимават с неизживяното си детство. Само че игричките в политиката могат да се струват скъпо. Последвалите касапници в Париж и Брюксел само доказват мизерното ниво на шизофренно държащите се новоизлюпени опозиционери. Изобщо не ни интересува какво ще си доказват “нАучно” или дали Радан Кънев е “по-добрият адвокат”. Псевдореформаторските номера писнаха на всички. Няма нужда точно те да обясняват кой да “задържи пералнята”. Всекидневно показват, че отдавна са си плюли на физионимиите и нямат нужда от изпиране на съвестта.

Ще кажем направо – чуждото нещастие е и наше, видяхме как изглежда смъртта и на нашето летише. Затова нека не ни занимават с глупости, а да направят незабавно каквото трябва за нашата сигурност. Това трябва да е дневният ред на политиците. Отговорът няма пари е неприемлив. Необходими са скенери и камери за ключови места. Летищата са само едни от тях. Няма да ги изброяваме. Страната е като разграден двор.

Всъщност, на демонстриращите “адвокатски номера” десебари не трябва да им се обръща внимание. Вижда се, че сами са избрали пътя на маргинализацията. Това, което трябва да се направи, е да се мобилизират за каузата само тези, които са достойни за нея. От МВР да не хвърлят голословни твърдения, че правели максималното, за да опазят границите ни и да не превръщат задълженията си в зрелищни операции. Няма нужда от показност, а от резултати. Ясно е, че Европа вече не е сигурен пристан. И че солидарността не е в очакването някой отвън да се погрижи. 

Псевдоопозиционерите нека не се опитват да спекулират с това. Шансът е единствено в общите усилия. А тези, които не искат да помогнат, нека поне не пречат.