Има един виц: Голяма тълпа, скупчена в центъра
на един площад. Чува се глъчка, всеки се бута да види какво става.
“Какво става?” - пита един прищълец.
“Нищо.”
“А тогава защо всички се бутат да видят?”
Тутакси му отговорили:
“Всеки иска да се увери лично”.
Точно в това дойде да се увери и „елитът“ на ДСБ на днешното национално събрание. А Радан Кънев даде всичко от себе си да не ги разочарова.
Патетичността, с която заяви, че няма да поиска мандат да напусне и разруши Реформаторския блок, но щял да го върне там, където му е мястото, даде тласък на показателно дребнавия извод, че не си заслужавало заради двадесетина работни места в парламента и двеста в цялата страна, да са в разкрачено положение. Но това вече се променяло, били стъпили здраво на десния бряг, можело да се погрижат и останалите партии да тръгнат в правия път. Следвайки логиката на думите си, Кънев обвини управляващите, че се превърнали в бюро на труда и че използвали това.
Всъщност думите му бяха плач за уреждане на още свои, както направи с близките си от неговата адвокатска кантора. Няма да го коментираме, но ще запитаме мисли ли, че с подобна двойнственост ще излъже коалиционните си партньори, след като никой от властимащите в ДСБ, начело с министъра на здравеопазването, не иска да изтърве облагите. Не случайно и от залата, само неколцина откликнаха на запитването му дали искат да напуснат коалицията.
После дрънкането продължи - положението в държавата било ужасно, избирателите не вярвали вече в народното представителство. Но как да повярват на депутатите на ДСБ, сред които и лидерът им, като на тях и през ум не им минава, че биха могли да напуснат парламента. Нали се видя, че нищо не се случи, когато техният правосъден министър и лидерът им се фръцнаха и обявиха че стават опозиция. Никой не се разбунтува, нямаше промяна в обществените нагласи. Единствено дясната върхушка сред самонареклите се реформатори подскочи като ужилена, защото не искаше да напуска трапезата на властта. Как ще иска, като отсега е ясно, че късметът едва ли ще ги споходи отново. И ще има да се облизват дълги години извън властта, както се случи с Иван Костов, след поучителния крах през 2001 г. На пръв поглед излиза, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено, след като възпитаникът му Кънев е тръгнал по неговите стъпки...
“Какво става?” - пита един прищълец.
“Нищо.”
“А тогава защо всички се бутат да видят?”
Тутакси му отговорили:
“Всеки иска да се увери лично”.
Точно в това дойде да се увери и „елитът“ на ДСБ на днешното национално събрание. А Радан Кънев даде всичко от себе си да не ги разочарова.
Патетичността, с която заяви, че няма да поиска мандат да напусне и разруши Реформаторския блок, но щял да го върне там, където му е мястото, даде тласък на показателно дребнавия извод, че не си заслужавало заради двадесетина работни места в парламента и двеста в цялата страна, да са в разкрачено положение. Но това вече се променяло, били стъпили здраво на десния бряг, можело да се погрижат и останалите партии да тръгнат в правия път. Следвайки логиката на думите си, Кънев обвини управляващите, че се превърнали в бюро на труда и че използвали това.
Всъщност думите му бяха плач за уреждане на още свои, както направи с близките си от неговата адвокатска кантора. Няма да го коментираме, но ще запитаме мисли ли, че с подобна двойнственост ще излъже коалиционните си партньори, след като никой от властимащите в ДСБ, начело с министъра на здравеопазването, не иска да изтърве облагите. Не случайно и от залата, само неколцина откликнаха на запитването му дали искат да напуснат коалицията.
После дрънкането продължи - положението в държавата било ужасно, избирателите не вярвали вече в народното представителство. Но как да повярват на депутатите на ДСБ, сред които и лидерът им, като на тях и през ум не им минава, че биха могли да напуснат парламента. Нали се видя, че нищо не се случи, когато техният правосъден министър и лидерът им се фръцнаха и обявиха че стават опозиция. Никой не се разбунтува, нямаше промяна в обществените нагласи. Единствено дясната върхушка сред самонареклите се реформатори подскочи като ужилена, защото не искаше да напуска трапезата на властта. Как ще иска, като отсега е ясно, че късметът едва ли ще ги споходи отново. И ще има да се облизват дълги години извън властта, както се случи с Иван Костов, след поучителния крах през 2001 г. На пръв поглед излиза, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено, след като възпитаникът му Кънев е тръгнал по неговите стъпки...
Има обаче една малка, но съществена разлика между ученик и учител. И тя е в майсторството на Кънев нищо да не прави.
Затова всички трябва
да бъдат спокойни. И вълкът ще е сит и
агнето ще е цяло.
