Опасен развой на мигрантската криза

От пръв поглед се вижда, че решението на Сърбия  от понеделник, 22 януари, да пропуска мигранти, пътуващи само през гръцко-македонската граница, а останалите да връща, е неизгодно за страната ни. И само ще задълбочи кризата. Единствено добро е посланието – имигриращите да избират Западния път, ако искат да нямат неприятности. Но това не означава, че потокът автоматично ще се пренасочи. Не за друго, а заради огромното струпване на мигранти в Турция и по-лесния път по суша през страната ни. Пристигнали веднъж у нас, на търсещите убежище към богатия Запад, ще им трябва време, за да намерят “правилния път”. От друга страна върнатите от сръбската граница също ще са допълнителна грижа. Те веднъж са “изчезнали” и обявени за издирване, защото нелегално напускат лагерите, а сега ще се “появят” отново. Трафикантите също  ще създадат допълнителни проблеми в търсенето на нови пътища.

Единият извод е, че едноличното решение на нашите съседи показва пожелателния характер на общите действия. Всяка страна сама ще трябва да се оправя. Така както бяхме първи в строителството на стената по границата с Турция, така сега сами ще трябва да си решим проблема. А това означава, че трябва да се вземат ответни мерки. Те включват преди всичко прагматични разговори със сърбите. Междувременно стената трябва спешно да бъде завършена, МВР  да затегне граничния контрол, а борбата с трафикантите  да стане безкомпромисна.

Другият извод - управляващите да си дадат сметка, че това което се случва, е първата стъпка към превръщането на страната ни в буферна зона и емигрантско гето. Което би било най-мрачния сценарий за нас. А това не бива да се допуска.