Общо показвания

понеделник, 29 септември 2014 г.

Накъде гледа Лаборанта от Драгалевци

Вместо да демонстрират единство броени дни преди изборите, лидерите на Реформаторския блок правят всичко възможно да отблъснат избирателите с хаотична стрелба помежду си и менторско размахване на пръст срещу ГЕРБ, единствено възможния им съюзник. Радан Кънев (ДСБ), който бе номиниран за председател на коалицията, направи всичко възможно с изявите си не само да разколебае в даденото му от останалите лидери доверие в аванс, но и да ги уплаши до такава степен, че те дружно бойкотираха избирането му. Това допълнително смути симпатизантите и до голяма степен предизвести


бъдещия разпад на дружинката
събрала се не заради общи ценности, а заради лични амбиции, изразяващи се в 

осигуряването на десетина топли места в следващия парламент.
Публично известно стана и намерението им да се прецакат помежду си чрез преференциалния вот, което подсказа намерението на една от партиите да си осигури достатъчен брой депутати за самостоятелна парламентарна група. И съвсем логично на останалите лидери им светна, че нездравословният политически хаос вдясно всъщност е добре дирижиран отИван Костов, уж оттеглил се в лабораторията си
за анализи. Той самият вече не крие какво цели в краткосрочен план. Първо, решаването на болезнения за обществеността въпрос с КТБ, и второ, създаване на програмно правителство, което да реши ключови за кризата в държавата проблеми. Нито едно от посочените намерения не е новина – над 100 000 вложители, фирми и общини са потърпевши от случващото се в банката, а търсенето на съгласие между политическите противници след изборите изглежда все по-вероятно, като се има предвид неуспеха на предишните две правителства.


Публичните намерения на Костов обаче са само популистката страна, прикриваща тайните му помисли. 

Много бързо стана известно, че в КТБ не е само пенсията на жена му
както първоначално твърдеше, а че там се намират негови депозити, надхвърлящи милион, че дъщеря му е получавала в продължение на месеци по 30 000 лв. за консултантски услуги, т.е. че той има морален проблем заради зависимостите с банковата институция.
Нека да видим и какво има предвид Костов с искането си за програмно правителство. Същността на такъв тип правителство е временният му характер, решават се спешни проблеми и се отива на нови избори. Това би гарантирало така необходимата временна стабилност, но и дава възможност за разкъсваните от вътрешни противоречия партии да решат проблемите си и след това да се върнат в политическата игра от по-силни позиции. Засега няма данни, че това няма да доведе до нови боричкания и последващи сътресения за държавата.

Костов иска да контролира Реформаторския блок
и това е неговата лична цел, за която си прави сметката.


Преди това, разбира се, ще се опита да спазари участието си в новото правителство. През миналата седмица той демонстрира пред всички как става това. В сряда (24.10.) лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предложи Светослав Гаврийски за гуверньор на БНБ:„Ето тук правя и жест към реформаторите. Гаврийски може да се справи прекрасно, нищо че ми беше конкурент за София и съм го побеждавал на изборите. Той може да се справи, ако има подкрепата на парламента. Подобен човек с репутация ни трябва”. Почти светкавично Костов обяви предложението за неприемливо: “Това не е подаване на ръка от ГЕРБ, първо Реформаторският блок трябва да предложи човека, за да отговори ГЕРБ”, каза Костов в радиоинтервю. „Всъщност какво казва ГЕРБ – хайде, вие, реформаторите, носете отговорността да не се допусне криза в банковата система”, възмути Костов.


Проявата на политическия милиционер от Драгалевци


не ни изненадва. Арогантността му да демонстрира собственичество върху Гаврийски и че той е неформалният лидер на десницата, с когото трябва да се правят договорките (без някой да го е оторизирал за това), демонстрира, че едва ли не притежава ресурс, с който трябва да се съобразяват всички.
Нека да приемем, че това не е брътвеж на обзет от реваншизъм бивш премиер и че след изборите на 5 октомври той ще има най-малко десет депутати, членове на ДСБ. И ще може да претендира за “златното ключе” за следващото управление, както се изхвърли преди пет години със Синята коалиция, когато ГЕРБ спечели изборите. Ще кажем направо – едва ли очертаващият се и сега победител ще се поддаде на рекета, както правилно не го направи и тогава.

Не може да има по-ненадежден партньор от
Костов, едно от лицата на криминалния преход


и главен виновник за отлива на близо 2 500 000 избиратели, колкото имаше в края на деветдесетте години на миналия век СДС, по времето когато Костов бе негов лидер и премиер. Затова очертаващата се перспектива старата десница да бъде отново опозиция и да остане дори извън парламента може и да не е добра новина за търсещите алтернативи и негласуващи от години нейни избиратели, но вината няма да е в тяхната пасивност, а в безличните ментета на старите сини влъхви. Сегашните лидери на Реформаторския блок демонстрират отчайваща безпомощност да родят онези нови идеи, които да върнат доверието на избирателите. Тяхната нескопосаност дразни и предизвиква техните ментори като Костов да се включат отново в играта. И допълнително да обезверят избирателите.
Но има и добри новини. Най-важната от тях е, че и без подставените лица на прехода водещите политически партии в бъдещия парламент разбират сложността на кризата (допълнително утежнена от засилващата се бежанска вълна и опасността от терористични акции), проявяват сговорчивост и готовност да си поделят тежестите на властта, независимо от изборния резултат. А това не може да не ни радва, най-малкото защото плавният преход към нова политическа реалност ще сложи край на статуквото и опитите за реанимация на политици от миналото.