Скрити мини сред Реформаторите

Новината за Реформаторския блок на 5 октомври няма да е дали ще бъде в парламента, или извън него, а че ще е изцяло под контрола на ДСБ. Това ще лъсне след дирижираното от неформалния шеф на тъмносините Иван Костов преференциално гласуване. Двама от сегашните лидери Меглена Кунева (ДБГ) и Божидар Лукарски (СДС) се очаква да бъдат изместени от първите места в София съответно от Вили Лилков и о.з. ген. Атанас Атанасов. Те заемат вторите места, но на предишните избори ДСБ победи СДС и в двата софийски района (25-и и 23-ти МИР) в съотношение 5 към 1. Вили Лилков е популярен сред твърдия десен електорат с изследванията за репресивния комунистически режим, както и с обществената си дейност като дългогодишен общински съветник. Той е един от инициаторите за възстановяването на мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотен полк. Ген. Атанасов е обигран в политическите интриги и печеленето на битки чрез тях. Заради това нерадостно бъдеще за СДС и ДБГ, те се опитаха да отложат предизвестеното избиране на Кънев за лидер на коалицията, но се видя, че нямат сили да се противопоставят.

По повод листите на дясната коалиция един от често срещаните презрително иронични коментари в социалната мрежа бе: „Ред Костов, ред Куневица и тук-там некой местен тарикат за разкош. Лъха свежест, принципност и ясни идеи”. Оказа се обаче, че това е само върхът на айсберга. Тези, които неофициално

продължават да смятат Кунева за червена

кукувица

озовала с в чуждо гнездо, и които не допуснаха тя да отиде в европарламента, сега смятат да не я допуснат и до пленарната зала на Народното събрание. Костов открито призова своите да гласуват преференциално: „Реформаторският блок е коалиция с перспектива да стане единен политически субект. Преференциалният вот позволява всеки политик от листите му да покаже своята обществена подкрепа, като мобилизира максимален брой избиратели: от своята партия, от неправителствени организации и от граждани, които не членуват в политически партии”, декларира той. Според него това е важно, за да може Реформаторският блок да бъде представляван и ръководен от хора, които имат доверие на избирателите, т.е. на политическия милиционер от Драгалевци. Доминиращото влияние на Костов обяснява и 

защо Радан Кънев следва непоследователна

политика на конфронтации и неясни позиции

Личи си, че иска да се освободи от хомота на патрона си, но не може. Причината е в неговата безличност. Не минава ден без да получим доказателства за неговата невнятност. За нея ни припомни разпространеното в мрежата негово изказване от преди година, че бил левичар, заради което днес социалистите тутакси го поканиха при тях

А какво да кажем за глупавото му противопоставяне на влиятелния партньор от ЕНП ГЕРБ и последвалото (по заповед, разбира се) протягане на ръка към тях. От многобройните прибързани оценки за ситуацията в страната, впечатляваща е липсата на негова ясна визия за това как ще бъдем изведени от батака след двете провалили се управления, довели до предсрочни избори. Очевидно опозиционното поведение, което най-често практикуват реформаторите, вече е контрапродуктивно.

Всъщност дори широко рекламираният преференциален вот няма да прочисти редиците им от фалшивите „нови лица” (които при внимателно вглеждане се вижда колко са обременени от обвързаности)  - само ще ги сменят с не по-малко фалшиви, но удобни на Костов пешки, 

необходими, за да се осъществи

новият политически субект, в който ще мимикрира ДСБ

Ако въпросът с битката между твърдите звена е ясен, то изобщо не е сигурно дали в провинцията ще могат да бъдат мотивирани десните избиратели, след като в ключови областни центрове бяха спуснати парашутисти в листите (Стара Загора, Велико Търново, Пловдив-област, Кюстендил, Русе, Благоевград, Видин, Ямбол, Сливен). За да не създаваме катастрофична картина, няма да се спираме на подробности около скандалните листи. Но те са налице и е твърде възможно в знак на протест избирателите да си останат по домовете. Нерадостните прогнози за реформаторите се увеличават и поради две други допълнителни причини. Едната е, че

обсебени оттова как да уредят себе си

ръководствата им не дадоха дължимите челни места на протестърите. Не че между тях е имало кой знае каква взаимност. Може дори да си припомним как „окупаторите” на СУ не искаха митингуващите десни да се влеят в техните редици и ги изолираха в градинката пред Народното събрание. Но от кумова срама и заради по-голяма сигурност сините трябваше да им дадат няколко избираеми места, така както се опря на тях служебният кабинет.

Другата съществена причина за безпокойство е нарастващата популярност на новата коалиция „Десните”. Те вече влязоха в прогнозните класации на социолозите. Според някои анализатори те са „втората писта” на Костов поради участието на ключови фигури не само от неговото правителство (1997-2001 г.), но и сред създателите на ДСБ. Подобна констатация може да се окаже вярна, но в бъдеще и с много условности, като се има предвид безславната раздяла между Костов и Надежда Неински, които уж щяха да бъдат заедно на предишните парламентарни избори. Партията и „Синьо единство” е сред създателите на новата коалиция. Във всеки случай това, с което „Десните” привличат не само избиратели на реформаторите, но и от други формации, са ясните и принципни позиции, с които стартираха в предизборната надпревара. Програмата им също буди доверие. Дали те ще получат това към което се стремят, ще стане ясно на 5 октомври. Но със сигурност резултатът им няма да е от полза за реформаторите. Ако трябва да обобщим в няколко изречения – случващото вдясно показва, че там

няма никаква прозрачност, нито демократичност

То е плод на задкулисни игри, които в крайна сметка ще облагодетелстват големите играчи. Те ще са тези, които ще решат как да използват ресурса на малките десни формации. Тактиката на реформаторите никак не е обнадеждаваща. Но тя не може да бъде друга, докато там не се освободят от влиянието както на старите муцуни, така и на напиращите да ги командват олигарси.

Само че шансът това да се случи засега остава малък. Надхитрянето вдясно си има традиции. То до такава степен се е настанило сред елита им, че промяната ако се случи, няма да е според желанията на кукловодите – тя ще е внезапна и шокираща като във онзи виц, в който един отишъл при отчето и му признал, че съгрешил, като успял да излъже един евреин. А преподобният възкликнал: „Това не е грях, синко. Това е чудо!”
Проблемът е, че вярващите във възраждането на старата десница се броят на пръсти.