Обявените водачи на листи на Реформаторския блок предизвикаха впечатляваща вълна от недоволство. Срещу близо половината от тях се обявиха не само недоволни местни лидери (затова, че са били пренебрегнати), но и цели организации, както и популярни имена от протестите срещу кабинета „Орешарски”. Това, че на първите места са се подредили лидерите на коалицията, не е изненада. Те вече го направиха по време на евроизборите. Основният извод от този ход бе, че се видя с изместването на бившата еврокомисарка (известна и като Мадам Yes от Брюксел), колко е мимолетна дружбата между взаимноизключващи се политически субекти, събрали се, за да търсят реванш чрез механичен избор на гласове. По-същественото е, че не си взеха поуки от катастрофалния резултат и очевидно са решили да го повторят. Само ще посочим, че Корман Исмаилов от Народна партия „Свобода и достойнство” (НПСД) е успял да осигури в Кърджали и областта не повече от 100 гласа за реформаторите сред етническите турци. (Общият резултат на коалицията е най-висок в областния град - 2,64%, а в останалите селища той е под един процент). Кой знае защо Радан Кънев, Божидар Лукарски, Кунева и компания са решили и сега да го сложат за водач на листа точно в Кърджали. А освен него са поставили и други трима в Разград (Мюйессер Солак), Силистра (Касим Дал), Търговище (Орхан Исмаилов). И трите града са известни като бастиони на ДПС, няма случай за пробив в тях, напротив - движението е увеличавало там депутатското си представителство.
със съмнението за купуване на мястото. Най-драстичен е случаят с водача на листата в Хасково – Станислав Иванов (от квотата на ДСБ), син на кмета Георги Иванов, разследван за далавери от спецпрокуратурата и ДАНС. Срещу него скочиха не само местните сини организации, но и от Пловдив и други градове. В допълнение ще припомним, че и без натрапени лица партиите от Реформаторския блок успяха да изкарат само 2,8 % от гласовете на избирателите в Хасково и региона на последните избори, което е показателно за тежестта на коалицията.
се хвърли с голи гърди да защитава избраниците с текст в блога си, носещ претенциозното заглавие „Защо листите на Блока предизвикаха медийна буря и кога се кара на дълги светлини” . В него той атакува някакви анонимни политически врагове, които саботирали реформаторите:
„Разбирам този писък - десетилетия те караха на дълги срещу гражданите на България, срещу предприемачите, срещу независимите хора. Сега, като им присветнаха дългите насреща, викат. Не е нужно да викат. Време е да изгасят дългите, когато срещу тях има друга кола”.
Ще подчертаем - надигналото се недоволство заради листите
идва не от политическите им противници и от широката общественост (която отдавна се е разочаровала от някогашната десница), а от верните избиратели. Но очевидно поради някакво раздвоение на личността Кънев решава, че недоволството идва не от своите, а от враговете.
чрез РМД (работническо мениджърската приватизация), която с право бе наречена „разбойническа”.
„Който си мисли, че Реформаторският блок е десен, е спал през цялото време на преговорите. Той е дясноцентристка формация, която събира както дясно... и прогресивно мислещите центристи”, декларира той...
„Не вярваме в обединението на партийни абревиатури, а в обединението на хората с граждански позиции, цели и идеи. Призоваваме всички съмишленици, обезверени, разочаровани или обидени през годините, да се съберем, защото го дължим на себе си и на България. България има нужда от стабилна, традиционна дясна политическа сила, която на основата на своя натрупан в годините опит да даде нов старт на добрите дни за българската демокрация. Нека отново дадем шанс на всички поколения да сбъднат своите мечти и надежди за достойна и просперираща България, в която всички граждани намират своя път към успеха.”
„Червената кукувица” Кунева, както и останалите лидери, които изведнъж станаха „центристи” няма да коментираме. Но е жалко, когато уж новите лица на десницата се държат като лоши копия на бившите й лидери, които я провалиха и чиито конци продължават да се дърпат от кукловодите на криминалния преход.
