Общо показвания

понеделник, 8 септември 2014 г.

С дъх на нафталин


Политици, пряко свързани с криминалния преход, отново се опитват да седнат на трапезата на властта. Те не крият намеренията си, “своевременно” отправят оферти към ГЕРБ, партията, която според проучванията на обществените нагласи, се очаква да получи най-висок процент на извънредните избори на 5 октомври. За тях няма идеологически различия, готови са да бъдат приети като сини, центристи, червени и дори като върли националисти, стига да получат доверието на достатъчен брой избиратели, за да преминат бариерата и се озоват в новия парламент. Няма как, освен с политическо лицемерие, зад което прозира готовност за сътрудничество, да си обясним думите на президента Георги Първанов (2002-2012), че води най-ожесточената битка с Бойко Борисов и ГЕРБ, но същевременно неговото движение АБВ е отворено и наляво, и надясно. По същия начин Меглена Кунева (Движение “България на гражданите”) и Иван Костов (неформален лидер на ДСБ) забравиха предишни изказвания и плонжираха на ГЕРБ. Бившата еврокомисарка (известна като Мадам Yes заради сервилността си в Брюксел, а у нас - като Червената кукувица заради връзките си с комунистическата номенклатура), убедено твърди напоследък, че ГЕРБ е “фактор и че е най-голямата партия вдясно”, с която нейната партия трябва да си сътрудничи (всъщност да управлява), както това станало в Германия. Костов, който навремето определяше лидера на ГЕРБ като подземен бос, после му носеше цветя и бонбони в болницата, след това го заплашваше със “златното ключе”, а напоследък заявяваше, че може да се управлява с ГЕРБ, но без Борисов, сега е готов на всичко, включително и на краткосрочен парламент, само ДСБ (чрез Реформаторския блок) да е в бъдещото управление на страната. “Трябва да се подкрепи управление на ГЕРБ и да му предадем реформаторски облик”, категоричен е той. Кой знае защо Кунева и Костов нямат съмнения, че коалицията им ще влезе в следващия парламент въпреки явните лидерски противоречия и ожесточената съпротива на местния актив срещу спуснатите им парашутисти за водачи на листите.
И тримата политици търсят общност в усилията си да спечелят ГЕРБ

чрез елиминирането на други възможни участници

При Първанов е обяснима непоносимостта му към левицата не само заради опитите му да превземе лявото пространство, но и заради личната му неприязън към лидерите й, които безцеремонно го изхвърлиха от партията. Но е необяснима враждебността му към движението, с чиито гласове на два пъти стана президент. Неуместни са и опитите му да персонализира сегашната политическа криза с посочването на измислени диригенти на БСП. Използването на изтъркани мантри и търсенето на виновници за всички външни и вътрешни беди е срамно упражнение за бивш президент с десетгодишно ключово участие в прехода. Смешно е да се представя като бъдещ спасител на нацията, след толкова много доказателства за неуспешни негови проекти – като този с “Големия шлем” (където потънаха над милиард лева пари на данъкоплатците) и разкритията за зависимостите му като агент Гоце.
Бихме могли да коментираме подробно и кукувичите яйца на Кунева (закриването на два ядрени блока), които скъпо изплащат и нейните избиратели. Но няма да го направим не само заради популярността на общата негативна оценка за делата й, но преди всичко заради

яркия шамар, който получи Мадам Yes от десницата

с преференциалното й изхвърляне от първото място на листата за евроизборите.
“Лабораторният човек” Костов също размахва плашила в желанието си да спечели предна позиция за благоволението на Борисов. Друг е въпросът, че самопровъзгласилите се за нови “стари лица” си правят сметките без да са наясно какъв ще е резултатът на изборите и дали той няма да предпостави участието на всички парламентарно представени сили в бъдещо коалиционно правителство.
Гротескни са и напъните на тримата да се правят на прогностици и най-вече да чертаят бъдещите действия на следващото управление. Нищо ново не ни казва бившият преподавател по комунистическа политикономия с препоръките си наесен да има кабинет на националното съгласие, управляващ с приета от всички програма. Това е вече обсъждано на срещите при президента и

претоплените манджи, които Костов ни сервира

не могат да го превърнат в поредния спасител на нацията. Той вече имаше тази възможност, но се провали безсрамно. Вместо да помогне за създаването на средна класа по време на своето управление (1997-2001 г.), той направи всичко възможно да я унищожи. За сметка на това остави червените барони не само да запазят икономическия монопол, но и да го превърнат в незаобиколим фактор, пряко свързан със всяко следващо управление. Не разкри досието на Първанов и с действията си по-късно му помогна да стане президент. Кунева пък работеше като експерт в неговото правителство. Особено нагло е да твърди, че “точните” му прогнози можело да бъдат ценност само във “висококултурно общество и да нямат стойност в едно варварско общество”.
Ще кажем направо – нека не се прави днес нито на вода ненапита, нито на жертва. Фактите говорят друго – че негови жертви станаха десетки хиляди български граждани, загубили работните си места заради осъществените от неговото управление РМД-та, потърпевши са и днес всички живеещи в страната ни от скъпия ток, който трябва да плащат заради наложените от него две централи в Марица изток.

Очевидна е гузността в сегашното поведение на Костов

не само заради лъжливото сравнение с пенсията на жена му или партийните пари, но и заради възможните нови разкрития за негови зависимости с олигархията.
Изводът, който може да се направи за отношението на тримата към българските граждани, чието доверие те отново искат да получат, е като на равина в онзи еврейски виц за това какво трябва да се направи с парите, дадени за благотворителност: “Ние оставяме тези решения на Бог – убедено твърдял равинът. - Хвърляме парите във въздуха и каквото трябва да се отдели за бедните - той го взима, каквото падне на земята - остава за рабанута...”
Този път едва ли избирателите ще повярват на “проповедите им” и няма повече да ги оставят да живеят на техен гръб.