Общо показвания

понеделник, 15 септември 2014 г.

Коалиция пред разпад


Случи се това, което се превърна в традиция за десницата още от зората на демокрацията – лидерите се скараха кой да води бащина дружина. А създаденият с комерсиалната цел съюз да бъде ключодържател към вратата на властта е пред разпад. Едва в изборната нощ ще се разбере кой кого е прецакал с помощта на преференциите, но на бъдещите ощетени май им светна, че се намират в капан, и затова се опитват да се измъкнат с малко щети.
Всичко започна с една интрига в петък (12.9.), когато редакциите на вестници, информационни агенции и сайтове осъмнаха с писма, в които се съобщаваше, че конгресът на Реформаторския блок се отлага. Последва бурно отричане, като най-гръмогласни бяха тези, които оплетоха паяжината на интригата. От партията на Меглена Кунева „Движение България на гражданите” (ДБГ) уточниха, че ще присъстват на конгреса, но ще се въздържат при гласуването на председател. Но в събота скандалът избухна отново и с пълна сила – СДС и ДБГ категорично поискаха с обща декларация отлагане на мероприятието и предложиха да има конгрес на светлата дата 10 ноември (когато ще се чества и четвърт век от демократичните промени). В документа се посочва, че сегашният конгрес е на практика само за избор на председател на блока и “ще доведе единствено до конфликти и впоследствие до по-слаби резултати на вота”. Двете формации заявяват още, че ще участват в изборни процедури в рамките на блока при ясни правила, регламентирани правомощия на изборните длъжности и гарантиран контрол от съответните колективни органи. Според тях обаче ден преди форума нито едно от тези условия не било изпълнено.
Късно вечерта същия ден на страницата му във Фейсбук последва реакция от страна на лидера на ДСБ Радан Кънев. Както се очакваше,


тя беше емоционална и политически неадекватна


Ще пропуснем излиянията му, че „лидерството е в това да дадеш на хората алтернатива за добро управление, а не единно партийно ръководство. Да промениш обществото, а не структурата” и “че не бих рискувал надеждите за промяна в името на преходни постове”, и ще се спрем на отказа му да бъде избран за председател на коалицията. Този ход би могъл да се приеме като евтин пиар с тайната надежда да получи все пак поста, както се случи след друго негово драматично обръщение, когато обяви, че се отказва от поста говорител на реформаторите с мотива, че не иска да бъде “кандидат в кампания, чиято цел е да закачи брошка на ревера на ГЕРБ или да постави смокинов лист на очертаващите се срамни коалиции”. Тогава скандалът приключи с примамливото предложение той да е бъдещият председател на коалицията и тя да се превърне в единен политически субект. Всъщност точно
това желаеше и уж пенсиониралият се бивш лидер Иван Костов – да мимикрира провалилия се проект ДСБ в нов, на който той да дърпа конците.
После, докато лидерите на блока мислеха единствено как да си поделят избираемите първи места в листите, политмилиционерът по икономика от Драгалевци подреди своите протежета на такива позиции, че лесно да могат с помощта на преференциите да изместят първите, както направи с Кунева на евроизборите. Реална заплаха това да се случи има този път не само с бившата еврокомисарка, но и с лидера на СДС Божидар Лукарски. Двама изтъкнати представители на ДСБ (Вили Лилков и о.р. ген. Атанас Атанасов) им дишат във врата в двата софийски района, контролирани изцяло от гласовете на техни привърженици. По всичко личи, че Кунева и Лукарски са усетили капана и с отлагането на обединителния конгрес след изборите са решили да видят дали ще ги прецака Костов, и тогава да решат ще я има ли коалицията, или ще се разпадне, както се случи с онова обединение между СДС и ДСБ, което уж държеше златното ключе.
Истината е, че няма никакво значение как ще приключи поредният скандал вдясно. Това, което се вижда и с просто око, е
комерсиалният характер на събралите се партии – лидерите да уредят себе си в следващия парламент
Излезе наяве също, че в провинцията може да се спускат парашутисти, но ако по някакъв начин се застраши избирането на който и да е от лидерите, то коалицията може и да се разтури. Няма съмнение, че каквито и пози да заемат, в главите на така наречените нови десни лидери гърми залпът на „Аврора”. И че


те всъщност са едни нови десни тоталитаристчета


ловко жонглиращи с популистки прийоми и търсене на вътрешни и външни врагове за оправдание. Точно заради тази себичност и алчност през двадесет и петте години демокрация техните избиратели се стопиха от близо два милиона и половина до няколко десетки хиляди, което доведе до изхвърлянето им от последния парламент. Днес сме свидетели как надхитрянето между тях продължава. Всеки от лидерите се опитва да убеди избирателите, че раздорите помежду им няма да попречат да получат гласовете им. И че те са по-единни от всички останали партии
Само че електоратът им мисли друго: „Те не могат сламата между две магарета да разделят, а искат ние да им повярваме”, е сполучливият коментар на техен симпатизант в социалната мрежа. Няма как да се повярва на съшитите им с бели конци обяснения, че ако сега имало избор на председател, това щяло да засили раздорите в партията, защото той щял да работи в полза на ГЕРБ. Какъв е смисълът от

провеждането на форум, който освен да демонстрира фалшиво единство

нищо конкретно няма да свърши. Отговорът е не само в зависимостите на Радан Кънев, но и в тези на Лукарски и Кунева. Няма случайност и в противоречащия на десните възгледи техен стремеж да се представят за центристка партия. Каквото и да разправят, отсега е ясно на кого услужливо отстъпват дясното пространство. Подобни дирижирани действия не могат да доведат до желания резултат. Правилата на демокрацията не могат да бъдат преиначени. Освобождаването на дясното пространство само ще ускори процеса на заемането му не от политически хомункулиси на прехода, а от нова, необременена с минало дясна формация.
Лошата новина е, че това няма да стане веднага. Тези, които имаха възможност да я създадат и които дефилираха по улиците и площада около Народното събрание повече от година, предпочетоха да запазят статуквото си на вечни протестъри, вместо да се заемат със създаването на нов десен проект. Така, вместо да са носители на промяната, те се превърнаха във фалшив и затова удобен коректив на всяка власт – бивша, настояща и бъдеща. В някои от случаите с тоталитарните си прийоми на списъчно и индивидуално посочване на враговете те ни напомнят за мрачния лов на вещици от времената на нацизма и комунизма – времена, с които те не би трябвало да имат нищо общо. Но никак не е странно предаването на заразата, за радост на кукловодите на прехода.

Място за отчаяние на десните избиратели няма. След като нямат избор, те от години предпочитат да си останат по домовете. Това също не е добро решение. Но от друга страна, на повечето от тях им писна да избират по-малката беда. Добре е обаче да се знае, че тяхното безучастие или пък гласуване “с отвращение” ще приключи само когато те самите изберат помежду си кой да ги представя в Народното събрание и направят всичко възможно, за да организират този избор. Никой нищо няма да им даде наготово освен манипулаторите ­ те винаги са готови да създадат поредната партия менте, която да излъже за пореден път избирателите.