Дронът "Реформаторски блок"

Търсенето на съгласие и подкрепа за предстоящите тежки решения на бъдещото правителство е засега най-добрата новина от първата седмица на преговори между победилата на изборите ГЕРБ и представители на останалите седем партии, класирали се в новия парламент. Впечатляваща беше и твърдостта на лидера им Бойко Борисов, който категорично заяви, че няма да допусне етническо напрежение, нито противопоставяне между отделните партии, каквото се е случвало през последните години. Той визираше неуспеха при разговорите с Реформаторския блок, които с мнимия призив да се приключи със статуквото поискаха да наложат познатия ни от близкото минало и безславно провалил се Командирски модел на диктат. Което те доказаха още преди да седнат на трапезата на властта с безцеремонното наложеното от тях назначение на приятелката на лидера на СДС Божидар Лукарски за шеф на Агенцията за българите в чужбина. Всъщност с този рецидив се оказа, че

претенциите на Реформаторския блок са

поредната димка

с която те заблуждават избирателите си. Първо прецакаха активистите си в провинцията със спуснатите отгоре предизборни листи, след това се опитаха да хитруват помежду си на върха с отказа да бъде избран Радан Кънев за общ шеф на коалицията и с номера на преференциите, а след изборите дотам се самозабравиха, че си въобразиха - както през 2009-а, че държат “златното ключе”.

Това че номерът няма да мине е ясно. Възниква обаче въпросът дали не искат да вкарат ГЕРБ в коловоза на статуквото, да останат опозиция или директно да се отиде на нови избори. От конспиративна гледна точка такъв ход изглежда добър и лесно осъществим. Но като се има предвид

доказаният

неистов стремеж към властта на реформаторите

начинът, по който Лукарски заяви, че битката с ГЕРБ била трик, както и последвалите слагачески изказвания на други лидери, че всичко било наред и щели да управляват заедно, независимо от провала на първия кръг разговори, става ясно, че са готови да се избият помежду си за подхвърления къшей.

С това задачата по създаването на бъдещо управление от първата политическа сила не става по-лесна. Но от друга страна

демонстрираната толерантност от страна на ГЕРБ

по отношение на водещите политически сили дава възможност за решения, които да не зависят от необходимото формално мнозинство и търсенето на механичен сбор на всяка цена. Тоест като спазват договорените още преди месеци принципи за постигане на национално съгласие по основни приоритети и пристъпване към плавен преход и нов стил на управление, победителите на изборите имат много възможности за създаване кабинет, който да реши кризисните проблеми и да започне изпълнението на неизбежните реформи в ключови сектори като здравеопазването, енергетиката, съдебната система и др.

В тази връзка настоящото поведение на реформаторите в преговорите е като на безпилотен самолет, който всеки момент е готов да ги торпилира. И всички са наясно,

че се управлява от Драгалевци

Такъв тип изнудване е видимо неприемлив. С контрапродуктивността си той ни напомня за отминали времена, които направиха прехода криминален. Истината е, че днешната маска на Реформаторите отдавна е свалена. Избирателите им дадоха малък шанс, който те засега не оправдават, защото продължават да робуват на собствените си амбиции. Ако можеха да осмислят резултата от изборите, първото, което трябваше да отчетат, е че

обещаваха

40 депутати, но имат

само половината

Необходимо беше да са по-внимателни и към призивите за етническа толерантност. За съжаление обсебеността от очакваната власт разкри истинското им лице на дребни кариеристи и безскрупулни демагози. Действията им са на хора, за които комерсиалността е водеща. И това може да им изиграе лоша шега на предстоящия тази седмица втори кръг на преговорите. От ГЕРБ вече показаха как безцеремонно могат да отсвирят безпринципно действащи партии. Фактът, че в разговорите отново ще участват водещи политически сили, показва, че дразнещото кръжене на реформаторския дрон може да завърши с катастрофа.

Изводът за поведението на реформаторите, който може да се направи, е че върхушката им нито мисли за партията си, нито за държавата.

Те знаят, че коалицията им не е сигурна, а и че местата им в ръководствата са временни, затова бързат да се пазарят, макар и на дребно, като с онова назначение в Агенцията за българите в чужбина. Изобщо не ги интересува колко негативен ще е отзвукът сред техните избиратели.

На практика със всяко действие напоследък те 

доказват, че са част от статуквото, срещу което уж се борят. 

Едва ли би могло да е и другояче като се има предвидкой е техният Лаборант

Затова най-вероятно ще станем свидетели на поредната разруха вдясно.

Това обаче няма да е проблем на бъдещото управление. Стига новите управници да отстояват определени и договорени предварително национални приоритети. Известно е, че нито есента, нито предстоящата зима ще са леки. Но от друга страна поведението на другите две водещи политически сили вдъхва увереност, че ще има достатъчно силно и авторитетно управление, което да изпълни нелеките задачи.

Има и още нещо – не бива да се забравя и твърдо отстояваната евроатлантическа ориентация от страна на преговарящите от ГЕРБ. Това означава, че страната ни ще получи и достатъчно силна външна подкрепа. Не е без значение, че на този етап

Евросъюзът е най-могъщият финансов донор за страната ни

Затова и очакванията са през седмицата преговорите да приключат успешно и да се пристъпи към следващия етап – разговори по състава на бъдещия кабинет. Направената през миналата седмица стъпка в постигането на съгласие, както и отхвърлянето на чужди за етномодела на страната ни националистически претенции са достатъчно убедителен мотив, че плавният преход към нов стил на управление вече е в ход.