Общо показвания

понеделник, 22 септември 2014 г.

Невинният хитрец от Драгалевци

Винаги когато лъсват поредните афери на политмилиционера Иван Костов, той изважда нафталинените плашила от близкото и далечно минало. В повечето случаи отклоняването на вниманието с външни и вътрешни врагове на изявяващия се днес като лаборант пенсионер от Драгалевци (бивш десен лидер и премиер) е облагодетелствало икономически кукловодите на криминалния преход и преди всичко него самия. Тези зависимости получиха своето потвърждение през последните месеци, когато стана известно, че борецът срещу олигархията всъщност е тясно свързан с нея. Първо се разкри, че парите на контролираната от него партия ДСБ се намират в поставената под надзор КТБ. После в желанието да омаловажи случая и да се представи като жертва наред с останалите вложители, съобщи, че жена му също страда като тях, защото не можела да си получи пенсията, която се превеждала там. Само че дни по-късно стана известно, че в банката държи лични пари, наброяващи няколко милиона, според неофициална информация. Което той не отрича. За капак се разкри, че дъщеря му е получавала редовни плащания от една от разследваните от прокуратурата фирми „пощенски кутии” на КТБ. По консултантски договор, свързана с Мина Костова фирма, е получила до момента 270 000 лева, или по 30 000 лева всеки месец, като първото плащане е било на 2 октомври 2013 г. Показателни са и изявленията на главния прокурор, в които се намеква за корупционни връзки на политици с банката. Преведено на достъпен език 

става въпрос за безлихвени заеми, безлимитни карти и пари кеш осчетоводявани като друг разход.


Положението на Костов допълнително се утежни и от дирижирания от него безуспешен опит да превземе отвътре Реформаторския блок, като назначи своето протеже Радан Кънев за председател и така да се освободи от провалилия се проект ДСБ. 
Затова не трябва да се учудваме на яростната реакция на бившия преподавател по марксистка политикономия. Той очевидно разбира какво ще се случи, след като бъдат официално разкрити тези тежки зависимости и се види в нощта на изборите как с помощта  на преференциите е прецакал партньорите в коалицията. В паниката си първоначално Костов взе на прицел ГЕРБ и чрез Кънев ги обяви за главен противник. После обаче му светна, че пак ще се наложи да прави лицеви опори и да ходи с бонбони на крака при лидера Бойко Борисов и дори това няма да му помогне да държи онова “златно ключе”, превърнало в посмешище другото негово протеже Мартин Димитров. Затова реши да извади от нафталина дежурния номер с “проклятието Доган”. Новото е, че му преписа фалирането на КТБ. Ще кажем направо - и този път номерът му няма да мине, както винаги се е случвало през годините.

Ще припомним само един факт - как по време на Косовската криза в края на деветдесетте години 

тогаващния премиер Костов се беше снишил услужливо в полза на червените и не искаше да помогне на НАТО 

да приключи най-кръвопролитния етнически конфликт на Балканите. Тогава парламентарната подкрепа на движението бе решаваща това да стана. 
Но ще се върнем по-рано в годините, когато Костов беше финансов министър в две правителства (на Димитър Попов и Филип Димитров) и плонжира на ДПС, за да продължи да бъде такъв и в правителството на Любен Беров. Споменаваме това, защото той днес предлага услугите си като можещ да спаси КТБ, но в действителност като финансист номер едно в онези две правителства допусна създаването на финансовите пирамиди, които бяха предвестник на фалирането на банките по-късно и унищожаването на спестяванията на българите. Ще добавим към това как  по време на неговото управление (1997-2001 г.) ги лиши и от работните им места чрез така наречената Работническо-мениджърска приватизация (РМД), която с право бе определена от народа като разбойническа. Няма да се спираме и на 

други договорки с манипулаторите на прехода, когато не изкара досието на агент Гоце 

и с това помогна за избирането на Георги Първанов за президент. Ще пропуснем и онези сделки за авиокомпания “Балкан” и двете централи в „Марица-изток”, в резултат на които бяха загубени милиони, а и днес плащаме прескъпия ток от тях.
През годините свикнахме да не се изненадваме при всяко разкриване на нови шокиращи зависимости на Костов с кукловодите с които той води мнима война.
Десните избиратели, разбира се, не му простиха – от 2 милиона и петстотин хиляди през 1997 г. те се стопиха до малко над 100 хиляди. Затова ДСБ остана извън последния парламент. Те едва ли ще му простят и днес, защото виждат как се кани отново да ги преметне. Виждат го и партньорите от останалите партии в Реформаторския блок. Наглостта му на човек, който отдавна си е плюл на физиономията (както сполучливо бе определен от един психиатър), обаче няма граници. Вместо да се скрие вдън земя, той се опитва отново да седне на трапезата на властта с помощта на механичния брой от гласовете на група аутсайдери. Но този път удари на камък. Номерът му не мина нито пред реформаторите, нито пред бъдещите победители. А лъсването на поредните му далавери го извади от равновесие. Затова като удавник се хвана за вехтите мантри. Но и това няма да му помогне. Ще се случи това, което манипулаторите винаги са очаквали от него – да доведе десницата до поредния провал. Ако трябва образно да си послужим с неговото сравнение за “червената кукувица” Меглена Кунева, ще стигнем до логичния извод, че днешният лаборант от години снася червени яйца в гнездото на десницата и успява да прикрие това, като прехвърля вината на други. Надяваме се, че разкритията за новите афери на Костов ще бъдат отрезвяващ душ за десните избиратели. А прокуратурата и независимата съдебна власт ще се постараят да го пратят зад решетките – там, където отдавна му е мястото.