Жалби на Държавния енергиен регулатор пред Европейската комисия срещу двете американски въглищни централи в “Марица-изток” и срещу производителите на възобновяема енергия (ВЕИ) разбуниха духовете през миналата седмица. Според председателя на ДКЕВР Боян Боев съществува неправомерна държавна помощ в договорите на НЕК за задължително изкупуване на енергията от ТЕЦ “КонтурГлобул Марица-изток 3” и ТЕЦ “AES Гълъбово” (по-популярна като “Марица-изток 1”). В договорите с ВЕИ централите за задължително изкупуване на произведената от тях енергия пък имало прекомерна държавна помощ. От регулатора се надяват Брюксел да разреши ограничаване на изкупуването на енергия по дългосрочни договори, което значително ще облекчи обществения доставчик на ток - Националната електрическа компания (НЕК), чийто дефицит достига близо 3 млрд. лв.
Енергийният експерт Атанас Тасев е изчислил, че загубата от разходите за закупуване на електроенергията, произведена от възобновяеми източници (ВЕИ), е около 720 млн. лв. А дефицитът от дългосрочните договори за изкупуване на енергията от двете американски централи е 382 млн. лева. И това е станало ясно още през 2012 г., когато тогавашният председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев се е опитал да намали загубата, като регулаторът е въвел временни цени за достъп до мрежата, благодарение на което бяха събрани около 300 млн. лева. За съжаление Върховният административен съд отхвърли този компенсационен механизъм и той отпадна. В резултат на това тези 300 млн. лв., които бяха събрани, ще трябва да се връщат, което увеличи дефицита в НЕК.
Според Боев, ако
не бъдат предприети мерки за ограничаване въздействието на договорите
на двата ТЕЦ-а и слънчеви, и вятърни централи върху енергийната система, ДКЕВР ще е принудена на всяко тримесечие да актуализира цената на НЕК на базата на допълнителните разходи.
Жалбите предизвикаха съответната реакция от страна на представителите на двете централи и фотоволтаичната асоциация. “Ако държавата заплати 600 млн. евро или повече, за да откупи нашите права - може би ще се съгласим“, заяви изпълнителният директор на една от централите Гари Левсли. По думите му компанията е инвестирала 650 млн. евро в българската ТЕЦ. Икономистът Калоян Стайков и експертът Иван Хиновски настояха за мораториум върху ценовите решения. Ако проектът на ДКЕВР за ново намаляване на цените на тока от 1 юли не бъде спрян, през следващите 12 месеца НЕК ще натрупа нови 1 млрд. лв. дефицит. Според Хиновски поскъпванията на тока вече са неизбежни, а най-вероятната стъпка на повишенията е с по 10%.
Тази драма, с възможно опасно развитие най-вече за данъкоплатците, би могла да бъде избегната, ако тези, които допуснаха да бъдат сключени загробващите договори, се бяха ръководили не от користни подбуди, а бяха работили в полза на избирателите. Затова е добре да се припомни, че
главен виновник за ощетяващите договори за двата теца се носи от бившия премиер Иван Костов
“Това е най-голямата чуждестранна инвестиция в България изобщо и тя е знакова за международната общност. Ако тези сделки не се сключат, България за дълго ще отпадне от полезрението на големите чуждестранни инвеститори”, заяви на 17 юни 2001 г. Костов при подписването на договора за изграждането и производството на електроенергия от ТЕЦ “AES Гълъбово” („Марица-изток 1”). Това се случва подозрително само няколко дни преди парламентарните избори, на които той претърпя унизително поражение. На подписването Командира заявява още, че проектите поставят началото на българската енергийна независимост, защото централите ще продължат да използват местните лигнитни въглища. “В крайна сметка това променя статуквото, води до повишаване на националната сигурност и е важен геополитически фактор за влизането ни в ЕС и НАТО”, каза тогава Костов.
В резултат на този договор и последвалите грешки, дължащи се най-вече на слаб административен капацитет, които продължават и досега, се оказва че гражданите на България са плащали с около 3% по-скъп ток само защото ТЕЦ “AES Гълъбово” не е работила, но скъпата енергия от нея вече е била включена в цените ни от 1 юли 2010 г. Оказа се, че електроенергията от тази ТЕЦ - общо 2 557 736 мегаватчаса за година, трябва да се изкупи от НЕК за 324,193 млн. лева по договора „Костов”. Цената за 1 мегаватчас - 126,75 лева, е определена, след като от AES поискали 136,91 лева. Утвърдената цена се оказва
два пъти по-висока, отколкото тази за тока от държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, която работи в същия регион и със същия вид въглища.
Сметките показват, че например за целия период от 1 юли 2010 до 30 юни 2011 г. потребителите са надплатили на НЕК приблизително 160 млн. лева.
И това е разбивката само за едногодишен период! Което показва как постепенно се е стигнало до днешния дефицит на НЕК.
Веднага ще отбележим, че навремето Костов е бил предупреден от неговия вицепремиер Петър Жотев за възможните последствия. От тогавашната опозиционна БСП са попитали коя е съмнителната офшорка „3 С” , с която е сключен първоначалният договор. По отношение пък на фиксирането на цената за изкупуването на електроенергията за 15 г. напред са възразили от Световната банка и от Международния валутен фонд. Техните основни доводи са били, че за такъв дълъг период не е възможно да се направят реални икономически прогнози.
Командира е бил предупреден и че с предстоящата либерализация на европейския и българския електроенергиен пазар цените ще паднат, а това на практика означава, че и двата проекта (защото тук се включва и централата „Марица-изток 3“) са икономически неизгодни.
Тази либерализация става факт много бързо и се получава така, че цената на тока от българските централи е несравнимо по-ниска от тази на ТЕЦ “Марица-изток 1”, която още тогава е 6,8 ст. за киловатчас. За сравнение по онова време най-скъпата централа - ТЕЦ “Бобов дол”, продавала на НЕК на цена 4,8 ст. за киловатчас, което е 3 щатски цента. При АЕЦ “Козлодуй” цената дори е малко над 1 цент.
С проекторешение за цената на тока от 1 юли 2014 г., което обаче не е прието окончателно, ДКЕВР смята да възложи на НЕК да предоговори условията за изкупуване на тока от “КонтурГлобал” и AES. Идеята на регулатора е да се намали цената на енергията от AES с 30 процента и единият от двата й блока да продава енергията си изцяло на свободния пазар, а за “КонтурГлобал”, където НЕК държи 27 на сто, цената на изкупуване да бъде намалена с 20 процента и два от четирите блока да продават енергията си на свободния пазар. В същото решение на ДКЕВР от 27 май регулаторът е поискал от министъра на икономиката и енергетиката и промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, така че ДКЕВР да може всяка година съобразно с потреблението на енергия в страната да определя количества, които да се изкупуват от ВЕИ по преференциална цена, а останалите количества енергия да се изкупуват по цена на енергията в излишък на балансиращия пазар.Печалният извод, който Командира не иска да види, е, че поетите от НЕК задължения да изкупува ток от 670-мегаватовата „Марица-изток 1“ означават, че българската енергийна система за дълго няма да има възможност да намали крайната цена на електроенергията. Разбира се, бившият премиер не признава вината си, а се опитва да я прехвърли на следващите правителства. Но тази хватка е доста изтъркана. Костов по подобен начин днес не иска да признае, че по негово време се възобновява процедурата по друг печално известен проект – АЕЦ “Белене”. Този факт хвърля допълнителна светлина към неслучайното участие на бившия премиер, което гарнирано с онази офшорка, би трябвало да кара всички следващи управляващи да имат едно наум, когато се опитват да направят изменения в договорите, сключени с двете централи.
