Съседски раздори в Реформаторския блок
Докато големите партии умуват как да намерят консенсус, за да решат жизненоважни за страната ни въпроси, малки формации, които едва успяха да вкарат евродепутати, правят точно обратното. Дори не е сигурно, че ще влязат в следващия парламент, а вече се опитват да се самоунищожат с нови интриги. Разбира се, няма нищо необичайно в действията на Реформаторския блок, особено ако се проследи генезиса на новоизлюпените му лидери. Такава е например Меглена Кунева, по-известна от брюкселския й период като Мадам Yes, която е поискала от коалиционните си партньори да й изплатят разходите по кампанията за европарламента. Тя била предоставила цялата субсидия, полагаща се на Движение „България на гражданите“, но с уговорката, че ако не се сдобие с евродепутатско място, парите ще й бъдат върнати. Кунева намекнала, че в противен случай целостта на блока е застрашена. Самата тя заяви преди дни, че в нейни “ръце е единството на реформаторите”. Срокът за погасяването на дълга бил до началото на очертаващата се нова изборна кампания.
Това, което иска да каже госпожата, е, че тя трябва да остане като лидер въпреки провала си. И най-вече
да има решаваща роля в подреждането на изборните листи
Нека да кажем обаче как стоят нещата в действителност. Реформаторският блок получи на евроизборите едва 144 хиляди гласа, докато на предишните парламентарни избори само Демократи за силна България имаха 103 хиляди гласа. Силата на ДСБ се видя и на тези избори, когато с помощта на преференциалния вот Кунева бе отстранена от първото място. Общият резултат на реформаторите показва, че на този етап остават извън борда на следващия парламент. Но резултатът показва също така, че без механичния сбор те са напълно обречени. Изводът е, че Мадам Yes си е направила на пръв поглед сметка, която е в нейна полза. Но това е измамно самочувствие. Тя не може да има никакви претенции. Най-вече защото на практика отстраняването й, както и ниският резултат, се дължат на кукувичата й намеса в тях. Десните избиратели ясно й посочиха, че трябва да си ходи. Ще напомним, че и на бъдещите избори пак ще има преференциален вот. Кунева обаче не иска да прозре реалността. Или може да я разбира, но кукловодите не й дават да излезе с чест от играта, а ще я държат докато загроби напълно Реформаторския блок.
Това обаче едва ли ще бъде допуснато. Не бива да забравяме, че в него има политически играчи като Иван Костов, които знаят как да редят пъзела и няма да се поколебаят да го подредят без госпожата. Проблемът е докато това се случи,
щетите, които получава десницата, да се намалят до минимум.
За съжаление председателят на ДСБ Радан Кънев пропуска сигналите, идващи от Кунева, покрай ушите си. Вместо това той ни в клин, ни в ръкав обяснява, че с ГЕРБ ще бъдат политически противници на предстоящите избори. Само че симпатизантите на блока не са забравили как доскоро той се кълнеше в партньорството между двете сродни по линия на Европейската народна партия формации. Трябва ли да обясняваме на имащия претенции десен лидер, че преди да дрънка, трябва да се заеме с бързото подреждане на разклатилата се формация. Това е най-важното условие за каквито и да било бъдещи действия. Когато реформаторите започнат да излъчват сигурност, тогава и избирателите ще ги припознаят. Сигналите, които излъчват двамата лидери обаче никак не са обнадеждаващи. Между другото ако критерият за влизане в Народното събрание бе политическата увереност, то този файтон десни лидери щеше да има абсолютно мнозинство в следващия парламент.
Самочувствието, което имаха преди изборите
че ще вкарат едва ли не четирима депутати в европарламента, не ги е напуснало въпреки тежката загуба. И Дон Кихот би им завидял на способностите да преследват вятърни мелници. Добре би било да оставят други да носят отговорността, а те да хвърлят усилията си в достойно класиране на парламентарния вот. Преди това обаче трябва веднъж завинаги да решат проблема с червената кукувица, която пак започна да мъти в чуждото гнездо. Това, разбира се, не е всичко. Кресливостта на десните около строителството на “Южен поток” е възможното най-лошо поведение. Пещерното отношение към Русия също няма да им се отрази добре. За това ги предупреждават дори техните политолози, храненици на НПО-та.
Затова нека реформаторите да се научат
да защитават националния интерес.
Веднъж се видя какво се случи, когато през зимата на 2009 г. бе спряно газовото кранче. И как се наложи да купуваме газ от съседна Гърция на двойно по-високи цени. Сега ситуацията със спирането на газа за Украйна не е много по-различна въпреки предимството на топлото време. Дори на западните политици, които доскоро ултимативно искаха да се спре “Южен поток”, им светна, че украинско-руските противоречия могат да продължат с години и не е нужно Европа да се превръща в техен заложник. Факт е, че Украйна също е против новата тръба, защото така ще им е по-лесно с рекетьорски хватки да защитават собствените си интереси. Но това не е нито в наш интерес, нито на Европа. Колкото по-бързо реформаторите разберат това и престанат да са чужди маши, толкова по-голям е шансът им да разширят политическото си влияние.
