Общо показвания

четвъртък, 17 юли 2014 г.

Мнимият спасител

Фамилните изцепки на Иван Костов през последните дни минаха допустимото благоприличие. Тези, които имат къса памет, вероятно са се впечатлили от блокираната карта на КТБ, в която се намирала пенсията на Елена Костова, и от преживения конфуз от невъзможността да плати кофичка кисело мляко и хляб, образно обяснено от нея самата. Несъмнено тя не е единствената, а само един представител на хилядите пенсионери, чиито пенсии днес са блокирани заради нечувания грабеж.
И думите й звучат на пръв поглед убедително. Достатъчно е да си представим как в деня, в който Националният осигурителен институт (НОИ) привежда пенсиите, получателите стоят в близост до банкоматите и пъхат картите си през десетина минути в тях, за да проверят дали вече има пари. И когато това стане, хукват да си платят тока, водата и да дръпнат останалото за лекарства.
Само че

опитът на госпожата да се представи като жертва е гротесков

Той просто допълва онзи списък с клоунски номера на фамилията, включващ поливането на теменужката, гледането на костенурката, иконите, нелепо разположени в преддверието на къщата, както и епохалната битка с влезлия в двора на къщата им “крадец”.
Преди изказването на жена си, но в същия лицемерен стил, Костов начерта страховита картина, ако банката бъде закрита. Няма да влизаме в личната битка на фалиралия олигархичен кръг с бившия премиер. Не ни интересува колко лични и на партията му (ДСБ) пари има в КТБ, нито защо точно си затваря очите пред очевидната грабежна пирамидална структура и се опитва да ни убеди, че банката е печеливша. Няма да коментираме и сравнението с фалирането през 1996 г. на Първа частна банка, нито пък придобиването на други банки за една нощ от подставени лица поради простата причина, че той като премиер имаше достатъчно време да накаже виновниците, а преди това да ги накара да върнат парите на ощетените 250 000 български граждани. Но нищо не направи.
А спомняте ли си как


хукна с цветя и бонбони към болницата да ухажва един
бъдещ премиер


с единствената мисъл да седне заедно с него на трапезата на победителите. Но по-късно, като остана извън нея, действаше в синхрон с БСП, за да го свалят от власт. Може да се върнем в зората на демокрацията и да припомним как бе избран от Андрей Луканов да замаже огромните кражби в края на комунистическото управление през 1990 г. И бе специално поставен на възловия пост финансов министър в първото правителство след Луканов (на Димитър Попов), за да изпълни тази задача. Бяхме свидетели и на 

съучастието му в свалянето на правителството на Филип Димитров 

и опитите му да спечели от това, като запази поста си на държащ финансите на държавата и при управлението на Любен Беров. Но не стана.
За компенсация обаче Костов беше лансиран от кукловодите на прехода за лидер на СДС. А след падането на Жан Виденов доказалият се пред тях политик съвсем логично стана премиер. И освен че не наказа банкерите крадци, продължи грабежа на държавните предприятия, започнат от червеното правителство. А и направи “успешни” инвестиции, например с така наречените американски тецове, на които гарантира дългосрочна висока цена на тока, от която страдаме и днес. Бихме могли да коментираме и как той лично след краха на неговото управление
даде властта на БСП, като отхвърли поканата на НДСВ за съвместно управление.
Няма да го направим. Но ще се спрем на сегашната му катастрофична прогноза. Тя цели единствено да се всее смут сред вложителите и те да се втурнат да теглят парите си от другите банки.
Има и още една съществена цел на внезапно активиралия се политически пенсионер – тя е, че 

той иска да покаже на кукловодите, че е на разположение и е готов да им служи отново. 

Точно това иска да каже с думите, че банката “може да се съживи” и че той знае как да го направи. Проблемът е, че преди това Костов ясно трябва да декларира дали ще го прави заради обществения интерес, или заради пенсията на жена си. Освен това трябва да освети и какви са връзките му с въпросната банка и дали няма зависимости.
Няма значение дали е длъжен по закон да го направи, става дума за моралната страна на нещата. Ще припомним как десебарите изреваха за онези записи с участието на един прокурор, че не е важна незаконността им, а тяхното съдържание. Разбира се, наясно сме, че двойният аршин е ежедневие при политици като Костов и неговите сектанти. Затова конкретният случай на неговата активност ще коментираме лаконично с онази римска правна сентенция – комуто ползите, нему и вредите.
И нека не се прави на вода ненапита, има начини да се разкрият не само чистотата на паричните потоци, но и конкретните зависимости. За съжаление те няма да са по-различни от фаталното за десницата поведение и действия на Костов през целия период на прехода.