Заслуженото възмездие на Мадам Yes
Поредният опит на Меглена Кунева да всее раздори в десницата само доказва, че е "червена кукувица". Не ни учудва и подмолният начин, по който се опитва да оцелее - липсата на морал при нея не е от вчера. А още от времето, когато набързо от Пръмова (фамилията на известен комунистически гаулайтер, чиято снаха беше) си върна бащиното име. Комунизмът си отиде, идваха нови времена и тя трябваше да е в челните редици за нови облаги. Разбира се, Кунева едва ли щеше да стигне до шеметния пост на еврокомисар (и заслужено да получи заради раболепието си към Брюксел прозвището Мадам Yes), ако зад гърба й не надничаха сенките на кукловодите, превърнали прехода в криминален.
Тя самата вероятно никога няма да признае на кого дължи "успехите" си, но едва ли не си е
давала сметка, защото замахът, с който закри два ядрени блока в АЕЦ
и отвори пътя за изкопаването на онзи "гьол" в Белене, показва, че тя много добре е съзнала чии интереси трябва да обслужи.
Затова провалът й на евроизборите не е изненада. Той не е първият. Но е показателен за това, че на десния избирател му писна от опитите за подмяна и най-вече от изземването на демократични каузи от подставени лица.
Последвалите действия от нейна страна са свидетелство и за друго - то е, че манипулаторите на прехода
искат тя да си плати за загубатас поредните разрушителни удари вдясно
Само това може да означава жалбата на отхвърлената кандидатка до ЦИК за повторно преброяване на бюлетините в общо 87 секции. Ще припомним, че официалните резултати показаха, че преференция за Кунева са отбелязали 21 306 души, гласували за реформаторите, а за Светослав Малинов - 39 173. Разликата е 17 867 гласа в полза на настоящия евродепутат.
Малък детайл е, че лидерката на Движение "България на гражданите" (ДБГ) не е предупредила за действията си партньорите от ДСБ. А менторският тон, с който поиска смяна на върха при реформаторите, е пушилка, която трябваше да скрие задкулисните й ходове.
Истината е, че Кунева е бита карта
Отхвърлена е безапелационно от симпатизантите на коалицията. ДБГ загуби покрай нея и водещата си позиция. Това, което се очаква от нея, е да престане да се представя като лице на десницата и да си тръгне от политиката. Действията й обаче подсказват, че тя има намерение да разтърси със скандалното си поведение реформаторите, които след отхвърлянето им от парламента през 2012 г. постигнаха успех, макар и минимален, на евроизборите тази година. Затова колкото по-бързо сегашното ръководство на блока се освободи от нея (ако трябва и от партията й), толкова по-добре - шансовете за по-добро представяне на едни извънредни избори за парламент ще се увеличат.
Не бихме се учудили
черната работа по отстраняването на Кунева да бъде свършена от собствената й партия.
Нейното близко обкръжение се състои от хора, които я крепяха с прозрачната мисъл тя да ги доведе до трапезата на властта. След като това не стана, те няма защо да губят шанс и най-вече да се оставят да бъдат повлечени от нейното сгромолясване. Ръководството й е доказало, че може да напуска своевременно губещите партии.
Има и още един извод, който би следвало да се направи. И той се крие в народната поговорка, че "на лъжата краката са къси". Четвърт век не е малко време, за да получи Кунева възмездие за това, че е влязла с лъжа в прехода към демокрация. Но, от друга страна, вдъхва надежда в изтерзаните и лъгани нееднократно десни симпатизанти, че промяната все пак ще се състои.
