Видимото облекчение, което изпитаха лидерите на Реформаторския блок от избирането на техен евродепутат, е надежда за оцеляването на автентичната десница. Но твърде нищожна, за да се приемат насериозно кресливите им искания за оставка и коментарите им за състоянието на управляващото мнозинство. Няма да припомняме и изхвърлянията им как ще изпратят най-малко четирима в Брюксел и ще победят бившите управляващи, към които днес протягат ръка.
Резултатът им от 144 535 гласа показва друго - десният файтон от малки партии остава пак извън борда, ако изборите бяха за парламент. Може дори да се говори за погром, защото само за една година те са загубили повече от половината си гласове. Катастрофата при Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева, (по-известна като Мадам Yes от еврокомисарския й период в Брюксел, когато вместо да защитава националните интереси, ни размахваше пръстче) е пълна - от получени половин милион гласове на изборите за президент (2011-а), до 21 306 преференциални гласа сега.
Разминаването между реалност и измамно самочувствие на Кунева лично показа в изборната нощ, когато (все още мислейки си, че тя е евродепутатът) се опита да не допусне партньора си от ДСБ Радан Кънев до съвместно участие в едно тв студио. Никак не е случайно, че след като разбра каква е горчивата истина, изявите й станаха епизодични. Най-вероятно вече си дава сметка, че няма начин да остане лидер на коалицията, нито партията й ще има тази тежест. И ще трябва да отстъпи водещата позиция на ДСБ. Още по-вероятно е да се наложи да не е повече
лидер и на ДБГ, защото й бе даден ясен знак, че
тя не може да бъде лице на традиционната десница
Всъщност нейното бъдеще зависи не толкова от вътрешнопартийните оценки, нито от тези на останалите шефове на партии в блока, а най-вече от стоящия в сянка неформален лидер на ДСБ Иван Костов. Затова се очаква с интерес неговата реакция. В първите си изяви той обаче в типичен негов стил предпочете да прехвърли топката от болната на здравата глава. От политическа гледна точка Костов е прав, защото като стратег носи вина за практическата загуба на реформаторите. А що се отнася до съдбата на Кунева - това за него е малък проблем. Достатъчно е неговото протеже Кънев да представи на заседание на ръководството на РБ вече известната разбивка на резултата, за да се види кой командва вече там. Затова Костов се опитва да внуши, че РБ и АБВ ще са в парламента при евентуални извънредни избори.
Според очевидно погрешните му изчисления реформаторите биха имали 19 депутати, а АБВ - 11. Ако това се случи, те биха могли да участват в блокирането на мнозинство за управление на големите партии. Единствената истина в неговия анализ е друга. Тя е, че бъдещето управление ще е коалиционно. Но това не е новина, защото от няколко години то е такова. Въпросът е какво се крие зад демагогската пушилка на Костов. Разковничето е в следния коментар на бившия премиер: „ДПС има опция да стане управляваща, ако се присъедини към ГЕРБ и Реформаторския блок. Формацията, която има две опции и то в двете посоки, е „България без цензура”, и ако „България без цензура” се присъедини към ГЕРБ и Реформаторския блок, прави мнозинство и то стабилно, като то може да управлява. Ако тя се присъедини към БСП и ДПС, пак прави мнозинство и пак може да управлява”.
Тази откровена всеядност на дългогодишния уж десен лидер може да се приеме като готовност към всички, че ще да даде подкрепа на всеки, който му гарантира достъпа до трапезата на властта.
Заявката,
разбира се, е, меко казано, прибързана
Не е ясно дали въобще ще има предсрочни избори и ако има, кога ще са те. Резултатът от евроизборите, макар и лош за левицата, показва, че благодарение на ДПС сегашното статукво на достатъчно силно управляващо мнозинство се запазва. И политическата ситуация в бъдеще ще продължи да се диктува от тях. Пушилката, която вдига Костов, не може да прикрие най-категоричния извод за Реформаторския блок - сините избиратели чрез преференциалното гласуване категорично се противопоставиха на насадилата се в гнездото им „червена кукувица”.
Затова колкото и лесен за решаване да изглежда този проблем от математическа гледна точка, то по-важните изчисления са свързани с преждевременното отхвърлянето на някои от партньорите им като „зелените” и „Синьо единство”. Ако прибавим получените от тях гласове, реформаторите щяха да имат още един евродепутат. Затова преформулирането на коалицията е неизбежно. Изводът по този повод на лидерката на „Синьо единство” Надежда Нейнски, че десницата ще се възроди в България, когато се откаже от компромисите и със самочувствие и смелост приеме новите предизвикателства, е една показателна истина. Но не е ясно как тя ще се впише в бъдещите действия на реформаторите. Една от идеите е сегашната коалиция да се прероди в нова дясна партия. Това не е невъзможно, особено при сегашната ситуация на диктуване на правилата от страна на ДСБ. Костов знае, че позицията му на стоящ в сянка не е достатъчна, за да бъде премината парламентарната изборна бариера. Самото съществуване на ДСБ отблъсква избиратели. В случая пряко свързаната с комунистическия режим Кунева изигра ролята на фалшивата патица, която събра ненавистта на десния избирател. Но избирането на по-малко зло, не значи, че десните имат шанса да участват активно в едно бъдещо управление, както се опитва да ни представи ситуацията неформалният вече лидер не само на ДСБ, но и на реформаторите. Напротив, бъдещето им не е розово. То зависи от стабилността на тези, които се настаниха на тяхно място. А и от стабилността на левицата, разбира се.
