Заиграването с етническата карта е опасно вадене на скелети от гардероба на миналото. То е неприсъщо за Европа на 21 век и със сигурност би предизвикало остра международна реакция. Затова решението на парламентарната комисия по правата на човека да отхвърли декларацията, осъждаща възродителния процес, предизвика не само изненада, но и гняв. Възможно е този ход да се приеме като логично последствие от онези псевдонационалистически изцепки пред пловдивската Джумая джамия, целящи създаването на индулгенции за партиите, борещи се гласовете на такъв тип избиратели. Но ще кажем направо - възродителният процес е все още незараснала рана: осъждането му, както и многобройните извинения на държавни глави, премиери и лидери на партии, поднесени на прокудените наши сънародници, бяха стъпки в правилната посока. Липсата на давност за подобен тип престъпления, също би се приело добре. Но
всеки опит за изопачаването на този срамен акт от нашата история
и представянето му като едва ли не смяна на именната система, (след което била дадена възможност на българските турци да напуснат по свое желание родината си), ще има тежки последици. Известно е, че страната ни бе една от малкото на Балканите, които запазиха етническия мир след разпадането на комунистическата система. Вярно е и, че и до този момент няма осъдени и вкарани в затвора за геноцида, извършен от режима на Тодор Живков, когато 360 000 български турци бяха депортирани при нашите комшии, а няколко десетки хиляди, бяха хвърлени в затвори и лагери. Но има приети документи, които дават възможност престъпленията да не останат наказани. Например на 18 септември 2008 г. 40-ото народно събрание прие решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта
истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото.
Решението не е подкрепено единствено от народните представители на БСП. По-късно по предложение на десницата 41-вото народно събрание прие решение, с което обяви 23 септември за ден на почит към жертвите. Последва и приемането на декларация, конкретно осъждаща възродителите. Документът обявява прогонването на български граждани от турски произход през 1989 година за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим, и призовава българското правосъдие и главния прокурор да възобновят делото срещу виновниците. „Опитът процесът да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните извършители върху целия български народ”, пише в нея.
Днешното намерение за "пренаписване" и "ревизиране" на тази декларация
както се опитват да се оправдаят гласувалите за отхвърлянето и депутат, е точно такова потапяне в червената пушилка на всички български граждани и избягване на търсенето на конкретна вина.
Тука е добре да поясним, че комунистическия режим е действал много хитро, като се е стремял да не оставя уличаващи следи. Затова днес не само осъждането на виновниците, но дори самата реабилитация на лицата, чиито имена са сменяни (1972, 1974 и 1985 г), а някои дори са застреляни по време на мирните протести, е много трудна. Тя дори е невъзможна по сега действащото законодателство, защото срещу тях не е имало нито произнесена присъда, нито са били лишавани от свобода или интернирани. Но има достатъчно доказателство за тези престъпления.
Затова има нужда от допълнения към законите така че да бъде направено официално признание на факта на
репресия от страна на комунистическия режим
Тя е извършена по политически или други идеологически съображения и е несъвместима с принципите и ценностите на свободното и демократично общество. Хората са протестирали за свои исконни права, те са били грубо потъпкани с използването на сила, като пострадалите не са имали никаква възможност да получат защита по съдебен или какъвто и да било ред.
Тези факти правят решението от миналата седмица за отмяна на декларацията, осъждащата в репресивност и етническо прочистване бившия режим, в гореща за пострадалите тема. От една страна
те самите все още търсят правата си, а от друга - извършителите все още са ненаказани.
Нещо по-лошо, престъпниците не само че не осъзнават в какво са участвали, но и се опитват да подменят историята, за да се изкарат герои.
Има и още нещо, което посткомунистите се опитват чрез популистки хватки да пришият като проблем само на една партия. И по този начин да продължат възродителното дело на режима на Тато. Проблемът обаче е на всички българи. Защото не става въпрос само за една част от народа, която има друго вероизповедание. При всяка такава акция, потърпевши са всички. По подобен начин бяха депортирани българските евреи от Гърция и Македония по време на Втората световна война. Затова особено зловещо звучат оправадията на бившите комунисти, че тази депортация не можело да се сравнява с възродителния процес, защото евреите били изпратени в газовите камери от фашисткия режим, пък комунистите изпратили българските турци по живо по здраво в съседна Турция, където днес те си живеели по-добре отколкото биха живели у нас. Подобна дивотия не може да бъде приемана с лека ръка. Тези хора платиха твърде висока цена, заради чудовищните хрумвания на висшия комунистически елит. Затова нека политиците като пропадат, заради собственото си самозабравяне, да не се опитват да завлекат и народа си. Това просто няма да стане.
