Надхитряне между реформаторите

Две заседания на националните ръководства на „Движение България на гражданите” и „Демократи за силна България” проявиха наистина неадекватност по отношение на трагедиите във Варна, Добрич и други места. Трябва да си признаем, че всъщност това беше напълно очаквано. За пореден път реформаторите предпочетоха да се занимават със собствената си “значимост” и “успехи”, без да си дават сметка, че в трудни моменти си личи дали избирателите са дали правилно гласа си. Тактически ръководствата и на двете формации взеха изчаквателни позиции по отношение на щекотливия конфликт между тях, разразил се заради преференциалното прецакване на Меглена Кунева за евродепутатско място. Конфликтът, иницииран от амбициозната госпожа, разбира се, е недопустим от гледна точка на реалността. Напротив, провалът на Кунева е ясен знак за това, че партията й е загубила лидерските позиции в Реформаторския блок и че тя самата незабавно е трябвало да си подаде оставката от всички постове. Това бе поискано и от членове на нейното ръководство. Но на заседанието в събота бе заявено, че изборният резултат вече е отчетен като успех и подобни искания са неуместни. В типичен апаратен стил Кунева обвини тези, които й искат оставката, в “недостатъчно полагане на усилия” за спечелване на изборите.

От ДСБ също отчетоха избирането само на един евродепутат като успех. Със сигурност обаче техният патрон Иван Костов е наясно, че с този резултат реформаторите остават извън борда и на следващия парламент. В ДСБ няма как да са доволни, че Реформаторският блок получи на евроизборите едва 144 хиляди гласа, докато на предишните парламентарни избори само „Демократи за силна България” имаха 103 хиляди гласа. В партията са се подразнили от наглите изявления на Кунева срещу ДСБ и искането да й бъдат върнати парите, похарчени за кампанията. Успехът на техния кандидат Светослав Малинов не се дължи само на личните усилия на десебарите, но преди всичко на

ненависттана деснитеизбирателикъм червената кукувица

както сполучливо бе наречена Кунева, насадила им се в дясното пространство. Това всъщност ще е големият конфликт между двете партии при реденето на листите за предстоящите извънредни парламентарни избори наесен. За очакваните раздори може да се съди и по случилото се на двете заседания. И от ДБГ, и от ДСБ потвърдиха, че ще запазят целостта на блока. Но оставиха открит въпроса за персоналните промени в ръководството на коалицията. Ясно е обаче, че въпреки амбициите си Кунева не може да бъде повече лице на реформаторите.

В Плевен, където се проведе заседанието на ДБГ, бившият кмет на града и заместник на Кунева Найден Зеленогорски съобщи, че се обсъжда проект на споразумение за предсрочните избори, но след това и двамата заявиха друго – че сегашният коалиционен договор между реформаторите защитава техните интереси достатъчно добре. Това означава единствено, че

Кунева не признава персоналната си загуба

и няма намерение да отстъпва нито от лидерската си позиция, нито да прави отстъпки по отношение на новото предизборно споразумение.

„За мен Реформаторският блок е съюз на хора, а не само на партии. Ако всеки отстъпи една крачка от личния си интерес, както аз направих по време на изборите, блокът ни ще направи две крачки напред”, каза Кунева.

Всъщност тя не е отстъпила, а загуби заради дадената от закона възможност за преференциален вот. И няма право да очаква отстъпки от страна на другите партии. От друга страна от ДСБ също си поискаха своето и дадоха заявка. Костовистите потвърдиха на национално съвещание учредителното споразумение за Реформаторския блок, но дадоха мандат на партийното ръководство да подпише коалиционно споразумение с блока за явяване на предсрочни парламентарни избори. В документа се посочва още, че партията подкрепя разширяването на блока с включване на нови формации и застава зад консолидацията му чрез приемане на ясни правила за индивидуално членство и формиране на младежки, предприемачески и други професионални организации. Съвещанието поставя пред ръководството на ДСБ задача да работи за силна и единна парламентарна група на блока “като единствена гаранция и възможност за реформаторско мнозинство вдясно от центъра в 43-тото народно събрание”.

С изключение на надуването на мускули, че едва ли не реформаторите ще бъдат балансьорите в следващия парламент, намеренията на ДСБ да са водещата формация в коалицията са очевидни.

В момента Кунева е против нарушаването на статуквото и против влизането на други партии. Това неизбежно ще доведе до конфликт. Искането на ДСБ за включването в блока на нови формации обаче цели тези партии да запълнят вакуума, който би се появил от евентуалното отстраняване на партията на Кунева.

На десните симпатизанти никакне им се нрави

че в страна та ни Кунева не се държи като в Брюксел, където бе известна като Мадам Yes, а непрекъснато им размахва пръст и ги занимава с отвлечени теми от нейното еврокомисарство. Те може и да имат глобално значение, но няма да напълнят изтънелия джоб на десния избирател.
Междувременно изтече информация и за една друга интрига,подготвена от Кунева. Зад гърба на ДСБ тя се договорила със СДС говорителят на блока да се сменя през шест месеца, което означава, че Радан Кънев ще трябва да отстъпи поста си. В замяна на това хората на Кунева обещали на сините равно разпределение на водаческите места в парламентарните листи между ДБГ, ДСБ и СДС. Очевидно Кунева се опитва този път да мъти яйцата в гнездото на СДС. И да попречи на естествения съюз между сините и тъмносините. Засега няма ясно потвърждение от страна на СДС за тези уговорки. Но подобни ходове едва ли ще останат безнаказани. Освен поканите към националистическите организации, които десебарите смятат да отправят, те могат да върнат “Синьо единство” на Надежда Нейнски в блока. А това едва ли ще се понрави на Кунева.
Не може да не отбележим, че нито Кунева, нито Кънев споменаха нещо за участието им в евентуална следизборна коалиция. Това, че смятат не само преминаването на изборната бариера, но и бъдещата позиция на балансьор за едва ли не в кърпа вързано, не подлежи на коментар. Не само защото същото твърдяха и за евроизборите, където им се привиждаха 4-ма евродепутати, но и защото вътрешните конфликти при реформаторите могат не само да ги подложат на изпитание, но и да предизвестят поредния им провал. Фактът, че при тях вече липсва бъдещият добър резултат като механичен сбор, не само ги изнервя, но и на практика обезсмисля участието на някои провалили се партии (като ДБГ) в блока. Какво точно ще се случи, предстои да се види. Това, което е очевидно засега, е, че без Мадам Yes представянето на реформаторите ще е далеч по-убедително.