Изтъркани предизборни клишета

Само дни преди изборите масово се приканват избирателите да гласуват за "по-малкото зло". Ще кажем направо - това е коварен, но и отчаян призив на отхвърлените, търсещи реванш политици от онзи кръг. Целта е да бъдат привлечени отново излъганите от тях близо два и половина милиона десни избиратели, които в първите години вярваха, че ще има демократични промени, а после, разочаровани и ограбени от лъжепророците, потънаха в лоното на апатията и примирението. Мантрата, че статуквото е непроменимо, накара тези избиратели да се свият в черупката на отказа да гласуват. Миналогодишните протести, инициирани от тинктанковете, вдъхнаха надежда на кукловодите, че могат да се върнат в играта. Апетитът им се усили, когато ГЕРБ се опита да яхне безуспешно протестърите, наивно смятайки, че февруарските бунтове (свалили ги от власт) са забравени. Строителите на псевдокапитализма дори си въобразиха, че инженеринговият им продукт, помпозно наречен Реформаторски блок, може да си върне изгубените десни позиции. И скочиха срещу герберите. Но бързо стана ясно и на едните, и на другите, че са еднакво нежелани от демонстрантите. Оттогава са и първите признаци, че ще заложат на номера - след като всички са маскари, по-добре е да предпочетете нас, защото имаме по-малко трески за дялане. Но как да се гласува за номенклатури на криминалния преход като Меглена Кунева, Георги Първанов, Светослав Малинов и др. Затова премяната им включваше освен евтини признания за грешки откровени, изпиращи миналото им лъжи.

Ще поясним по-детайлно - главната цел на тази клика е връщането на трапезата на властта с помощта на отечественофронтовско, уж дясноцентристко правителство. 

Те са изчислили, че това е възможно, като спечелят гласовете на хора, които не вярват в нищо, а противопоставянето им на бивши и настоящи управляващи не е истинско. То е не защото зад него стои твърд набор от принципи, а изцепки, подобни на онези герои от Вазовите "Чичовци", които тутакси се умълчават, щом се появят заптиетата. Тези избиратели вече смятат, че такава е съдбата им и че са жертва на злонамерена конспирация. Манипулаторите разчитат да активират в своя полза това иначе безцелно и най-вече апатично поведение на тези хора, които може да бъдат определени и като жертви на мрачния посткомунистически преход.

Плашилото, което размахват, е, че ако не гласуват за тях или още по-лошо - не отидат до урните, така ще улеснят победата на мафията.

Видя се, особено през последните месеци, че мафията не се състои само от мутри, а и от псевдокапиталисти, доказали се в бързите далавери и скрили се зад псевдодемократични ценности, прокламирани чрез НПО-та и тинктанкове. Не случайно и фалираха. Защото тяхното не беше капитализъм, а посткомунизъм, в който те искаха и в нередки случаи се домогваха до незаслужен дял от доходите не само на тези, които се стремяха да произвеждат, но и от парите и труда на обикновените избиратели.

Днешното значително подмладено поколение избиратели иска да гласува за хора с безкомпромисни убеждения и морална убеденост. А такива онзи кръг не предлага. Нещо по-лошо: вижда се с просто око ­ насреща им са кандидати, които единствено могат да управляват собственото си самохаресване. Няма национални интереси, а само силни думи и фрази, които не са нещо повече от див популизъм, който никъде по света не се приема сериозно.

Възниква въпросът какво ще направят тези избиратели. Най-вероятно пак няма да отидат до урните. Повечето от тях са и далеч от златния рог на еврофондовете и това допълнително ги демотивира. Няма да пропуснем да отбележим, че има и други възможности, за да се вдигне избирателната активност и да се осъществи въпросното “противопоставяне на мафията” ­ да се гласува за малки партии, да се направи така, че бюлетината да е невалидна (в такъв случай вотът няма да се преразпредели), може дори да се гласува с някаква стратегическа цел.

Само че и това няма да е решение, защото ще е в услуга на на фалиралите псевдокапиталисти.

Това, което трябва да се направи, е жертвите на прехода категорично да се дистанцират от подставените политици, да осмислят и провала на протестърите. Да изхвърлят на бунището лансираната от тях безсмислена теза, че те са “красивите”, и да заложат единствено на разума. Тези избиратели не са малко, достатъчни са, за да преобърнат всеки вот. Но преди това трябва да се измъкнат от соцмисленето, че някой добър и с харизма политик ще ги измъкне от блатото. И ще им се отблагодари за гласа им, като им даде държавна ясла. Или пък ще приложи онзи принцип от времето на Тато ­ всички да са равни в нищетата, че никой да не завижда на другия. Когато избирателите скъсат завинаги с тази вредна носталгия и покажат на държавата, че тя трябва да ги улеснява, а не да им пречи да развиват свой бизнес, тогава наистина ще се приключи завинаги с назначените и провалили се псевдокапиталисти. Няма да има бели автобуси, нито пожарникари на бели коне. И на никого и през ум няма да му минава, че има по-малко зло.