Въпреки мрачните прогнози на фалиралия икономически кръг за готвени "костинбродски провокации", седмица преди изборите за европейски парламент кампанията тече с обичайната страстност в размяната на взаимни обвинения между основните играчи. Затова е обяснима нервността на кръжеца и желанието им те да са катализаторът на никому ненужно напрежене. Обявеният от опозицията вот на недоверие също не бива да се използва за наливане на масло в огъня. На фона на близо месечното бездействие на парламента (по празнични и предизборни поводи), вотът ще е не само дисциплиниращ за народното представителство, но и добър повод обществеността да разбере кой е крив и кой е прав за енергийния батак. Макар че "гьолът" в АЕЦ "Белене", липсата на диверсификационни газови връзки и скандалните сметки за ток, които свалиха преждевременно правителството на ГЕРБ през февруари 2013, са достатъчно красноречиви факти.
Така че побългаряването на кампанията за евроизборите е разбираемо, а вкарването на ганьовско поведение не е нещо повече от люти чушки в боба. До каква степен нашенският привкус ще мотивира избирателите да гласуват за нещо, което не е "око да види, ръка да пипне", е друг въпрос. Напълно възможно е отблъскването на избирателите от урните и оставянето на битката да се реши от твърдите партийни ядра, да е и обединяващата цел на големите партии.
Това обаче, което ни кара да бъдем нащрек, са опитите на отделни лица и представляваните от тях формации,
да подменят наложилите се демократични ценности с псевдотакива.
Криворазбраният капитализъм, заменен тихо с посткомунизъм, са основите на несъстоялия се преход, който вече се определя и като криминален. И той си има своите представители, които и днес се напъват да го продължат с цената на всичко, включително с безочливи лъжи за лъсналите в техните биографии връзки с елита на бившия режим и тайните му служби. Например, и досега няма достачно убедителен отговор само механичния сбор на гласове ли е основната причина да бъде създаден Реформаторския блок и което е по-лошо негов неформален лидер и водач на кандидатската листа за европарламента на бъде компрометиралата се през годините Меглена Кунева, станала известна и като Мадам Yes в Брюксел!? Вярно е, че Синята коалиция между СДС и ДСБ им донесе 15 депутати по време на предишния парламент, но това не бе достатъчно да държат "златното ключе" за управлението на страната, както им се щеше. Само че всичко случващо се при реформаторите, (включително и падащия им рейтинг) би следвало да покаже, че този път номерът няма да мине. Това, разбира се, не притеснява лидерите му, които очевидно се смятат за самодостатъчни. Напротив, те до такава степен се изживяват като такива, че се
опитват с нагли лъжи да изперат биографиите си.
През уикенда Кунева взриви социалната мрежа с твърдението си в една тв изява, че никога не е работила за казионния Комитет за защита на правата на човека. Ще припомним, че негова основна задача по времето на Тато бе да неглижира щетите понесени от страната ни, заради Възродителния процес, в резултат на което бяха депортирани над 300 000 наши сънародници. Кунева до такава степен вече си вярва, че само това, което казва е истината, че непринудено заяви, че може да покаже трудовата си книжка, от която щяло да се види, че никога не е работила за тази организация. Мадам Yes по подобен начин се опитваше да подмени фактите около нейното участие в закриването на два реактора в АЕЦ "Козлодуй": както се оказа по-късно не заради благородната цел да спаси страната ни от ядрена катастрофа, а с друга още по-"благородна" - да
отвори пътя за строителството на АЕЦ "Белене" и най-вече към онзи прословут "гьол" там.
Лъжата се състои в това, че участието и в Комитета по правата на човека не означава, че поради обществения му характер, тя трябва да напусне предишното си работно място. В потвърждение на това са и неведнъж цитираните думи на Велко Вълканов за нея:
„За първи път се срещнах с Меглена Кунева през 1988 г. , когато бяхме избрани за членове на Комитета по правата на човека, създаден с решение на Секретариата на ЦК на БКП. . . Спомням си, че Кунева тогава бе определена като „наше момиче” - знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов”.
За членството свидетелства и ексвеликия депутат Христо Марков:"…изумлението бе пълно, когато в уречения ден пристигна колегата от ПГ на БСП и мастит юрист Велко Вълканов,
придружен от млада безлична дама с очилца тип „другарко, вдигам ръка”,
приличаща на отличничка от подуенската руска гимназия, с ретро прическа тип „дружинна ръководителка на пионери”, с обувчици „късно сабо” и самочувствие „Станка Шопова”.
Другарят Вълканов на шашнатите ни погледи обясни, че не е член на БСП, в Комитета работил още от 1988 г., вършел много правозащитни добри дела, особено сред малцинствените общности /?!?/, но поради заетостта му във ВНС прехвърлил основната тежест върху крехките рамене на „основния двигател”… другарката Меглена Кунева, която щяла да ни запознае с „основните положения по работата на комисията”.
А какво да кажем за стигналите до истеричност обвинения в държавна измяна на правителството, заради "Южен поток", отправени през последните дни от втория в листата на реформаторите Светослав Малинов. Всъщност неговата досегашна дейност като евродепутат е свързана с куп достойни за разследване факти за противодържавна дейност. Например той с лекота гласува в европарламента да ни бъдат наложени санкции заради газовата тръба, но не поиска в замяна компенсации от Брюксел за пропуснатите ползи. Ще припомним и друг негов донос - когато призова в Европарламента комисаря, отговарящ за вътрешните работи, Сесилия Малмстрьом да бъде предпазлива в усилията си да помогне на страната ни за справянето с кризата с бежанците, защото сегашното правителство не само не се справяло, но имало съмнения за начина, по който щели да се харчат предназначените за тази цел евросредства.
Към този хор можем да прибавим и напъните на експрезидента Георги Първанов
да се върне в политическата игра. Популизмът му стигна дотам, че
да се опитва да привлече на своя страна определена група избиратели, чрез снимка с Путин
в предизборния си клип. И да се хареса, разбира се, на бившия Голям брат. Може само да се съжалява, че Ивайло Калфин е негов представител в битката за Европарламента. Евтиният начин на печелене на гласове от страна на тяхната формация АБВ, показва единствено за ползване вече провалили се методи за манипулация на избирателите характерни за машите на бившата ДС, с която Първанов се оказа трайно обвързан.
Истината е, че изобщо не трябва да се учудваме на клишетата митологеми, с които те искат да излъжат отново избирателите и на техен гръб да се реваншират. И най-вече да помогнат на онзи олигархичен кръг
да се настани на държавната софра и прехвърли дълговете си на балъците, които ще гласуват за тях.
За тяхно съжаление, тези, които ще отидат до урните, вече не са толкова наивни. Затова и вниманието трябва да се насочва към тяхното демитологизиране. Видя се, че те нямат памет за това, което са вършили навремето (а и днес) в угода на кукловодите. Вече не е за чудене, защо известни от миналото сини лидери днес ги подкрепят и дори участват в този срамен цирк. Техните обвързаности с бившия режим и неговите наследници се доказа по време на тяхното управление, когато излъгаха надеждите на десните привърженици и работиха в полза на червените барони.
Ще си позволим да припомним че основният принцип на капитализма е да изисква от всекиго най-доброто от неговата рационалност и да го възнаграждава за това. Дясното управление (1997 - 2001 г) трябваше да предостави на всеки човек (а не само на определени от манипулаторите на прехода) свободата да избира работата си, която харесва, да я усъвършенства и да може свободно да заменя плодовете на труда си за произведенето от други и всички заедно да доведат чрез личния успех до просперитета на страната.
Съвсем естествено се налага изводът, че ако има нещо опасно за развитието на страната като член на Евросъюза и НАТО, това е присъствието на тези лъжедемократи в Европарламента. Те са истинската пета колона, която руши българската държавност.
