Заради цикъл картини, наречен "Червените прасета", пловдивският живописец Анастас Константинов (Анастас), бе публично заклеймен и изключен от Съюза на художниците по времето на комунистическия режим. (Някои от тези, които вдигнаха ръка срещу него, днес минават за поборници на демокрацията.)
В свещенната сграда на българския парламент лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви управляващите за "болни прасета".
В отговор политик от АТАКА предложи "мутрата да си сложи капута и да изчезва от нашата политика".
Няма да коментираме има ли разлика между пресъздадената от художника реалност и днешната. Ще отбележим само, че днес това е ежедневие и казаното има само мимолетния тръпчив вкус на люта чушка в общия боб.
Шум се вдигна и заради драматичните кадри за купуване на гласове в бобовдолските мини и последвалото след това меле пред празните щандове за храна. Там единствено може да се пласират дадените на миньорите от собственика на мините купони. Тутакси "умните и красивите" заляха мрежата с яростни тиради. Емоциите им доближиха най-горещите моменти от продължилите близо година протести.
Най-силни страсти обаче се разгоряха по темата, кодово означена с 15/15. Преференциалното отстраняване на лидера на европейските социалисти и дългогодишен шеф на БСП Сергей Станишев от петнадесетия в тяхната листа предизвика истинска буря от насмешки, нелепи обяснения и ядни коментари.
Според лидери от соцполитбюрото била станала "техническа грешка".
Известна настояща и бъдеща червена евродепутатка размаха пръстче: "Той (15-ият в евролистата на БСП Момчил Неков - бел. авт.) наистина е само на 27 години и трябва да прецени за себе си отговорността да представлява БСП в Брюксел. Все пак Европейският парламент не е училище! Изискват се доста сериозни познания, политически опит и т.н." Изказването и ни накара да се усъмним не в Неков, а в нейните познания, защото (може да е от кумова срама) но се вижда, че в листата, особено след избираемите места, кандидатите са с престижни сивита.
Открояващия се рефрен бе, че изборът доказва или неграмотността на соцактивистите, или че дружно са гласували срещу губещия вече десет избори червен лидер. За неговия тепегьозлък бе пуснат следния лаф: "Когато Станишев гледа "Ролан Гарос", винаги пропуска първите две разигравания във всеки гейм. Така е сигурен, че няма да чуе "15 на 15"…"
Какво е общото в тази "синьо червена мъгла"?
Класическият отговор, с който служител на НСО от години ме посреща на входа на парламента е: "Кучетата си лаят, керванът си върви!"
Не всички депутати са...Но за никого не е тайна, че сред тях има нахални мошеници и крадци. Те много приличат на типа, описан от Илф и Петров:
"Домакинът на дом №2 на Старгородското обществено подпомагане бе стеснителен изпечен крадец. Цялото му същество протестираше против кражбите, но той не можеше да не краде. Крадеше и се срамуваше. Крадеше постоянно, постоянно се срамуваше и поради това неговите гладко избръснати бузички винаги пламенееха от руменината на смущението, срама, стеснителността и неловкостта. Домакинът се казваше Александър Яковлевич, а жена му — Александра Яковлевна. Той я наричаше Сашхен, а тя него — Алхен. Светът не е виждал още такъв свенлив крадльо като Александър Яковлевич."
Тези, които навремето се плашеха от сенки като от онзи подпис на Тато, изписан от Борис Димовски като свинска опашчица, днес се чувстват удобно недосегаеми в посткомунистическата кочина. И искрено се забавляват. С радост биха наблюдавали как на мутрата слагат капута. Вече са се подсмихнали на "тъпите и нечетящи вестници" (по израза тяхна политоложка) миньори, блъскащи се един в друг в очакване на дажбата...
Но "кукловодите на криминалния преход" (както ги наричат напоследък) особено се гордеят с "гушването" на протестърите, чийто нарцисизъм и бягство от политическа отговорност ги превърна в удобния дух за пускане и прибиране в бутилката когато стане напечено.
А за останалите правилото им не е ново. То е като във вица за Киркор и Гарабед, които си плували волно в морето. По едно време Киркор казал: "Гарабед, за да не се морим и си плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката. "Добре", зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си. По едно време, както си плували като едно цяло, Гарабед изохкал и викнал на Киркор: "Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал: "Плувай, плувай, не е рибка".
