Общо показвания

вторник, 14 май 2013 г.

За оставката на Иван Костов

Иван Костов, един от знаковите политици на прехода, подаде оставка вчера като партиен лидер. Оттеглянето му не е доброволно и в името на развитието на партията, а по принуда от обстоятелствата – „Демократи за силна България“ остана под чертата на парламента на проведения на 12 май вот за народни представители  и Костов за първи път от десетилетия няма да има достъп до пленарната зала.
Интересно е да се отбележи, че това е втората оставка на тъмносиния лидер. Първата я подаде след тежката загуба на изборите през 2001 г., когато правителството, на което беше министър-председател, бе свалено от власт. Близо две години след нея бившият премиер пази мълчание, което се обясняваше с това, че е обиден на избирателите заради отказаната подкрепа. По-късно в телевизионна изява той отрече това. Но на 13-ата Национална конференция на СДС декларира, че  няма да променя политическите си възгледи заради моментните настроения на избирателите и ги нарече „народ в кавички”.  
През 2004 г. напусна СДС, отцепи част от депутатите и симпатизантите и създаде партията ДСБ, на която бе неизменен лидер до вчера. През 2009 г., изправен пред провала на проекта си, той успя да се прилепи за СДС и чрез създадената Синя коалиция влезе в 41-вото народно събрание. Горе-долу по това време се роди вицът, че Костов ще се бори за тотално единство на синята идея, докато не остане само той. Това пролича особено, след като се разбра, че напразно е ходил във Военната болница да носи цветя и бонбони на бъдещия премиер и Синята коалиция се оказа, че не държи „златното ключе“ за участие в управлението на страната. Заиграване на Костов с опозицията и последвалото разпадане на коалицията между СДС и ДСБ още през миналата година подсказаха, че не се очертават добри перспективи пред десницата. Последният удар му бе нанесен от неговата бивша външна министърка Надежда Нейнски, която отказа да участва в коалиция с него на последните избори и предреши неговия провал.

ТАКА ЧЕ НЯМА НИЩО НЕОБИЧАЙНО В ТАЗИ ОСТАВКА

Не може да се отрече, че Костов показа през годините, особено по време на войната в бивша Югославия, че може да взема тежки решения в трудни времена. Същевременно той е упрекван, че точно по неговото управление запази агентите на бившата Държавна сигурност, укрепи икономическата власт на червените капиталисти, както и че продаде стратегически предприятия на смешни цени.
Като резултат от близо 2,5 милиона избиратели, които подкрепяха сините по време на президентските (1996) и парламентарните (1997) избори, днес, както се вижда, те се свеждат на малко повече от 200 000. На този продължил повече от десет години упадък Костов

ГЛЕДАШЕ ЕДИНСТВЕНО КАТО ЧУЖДА ВИНА

Едно от любимите му иронични разсъждения по този повод бе, че човешката памет е избирателна –  тези неща, които не изнасят на човека, се забравяли или се представят като случили се по друг начин.
Все още има много неразкрити тайни на прехода, който се определя от мнозина като криминален. Със сигурност не е случайно и добилото популярност определение „синьо-червена мъгла“ за задкулисното сътрудничество между десницата и бившите комунисти. Какво е мястото и ролята на подалия оставка лидер на ДСБ в този процес, все още не е изяснено.
Това, което е ясно засега, че макар и много закъсняла, оставката му може да има благоприятен ефект за възраждането на българската десница. Тепърва ще се види дали и отгледаните от него млади лидери, част от които вече го напуснаха, не са похабени и затова обречени. Сигурно е също така, че във времена, минаващи все още под сянката на бившата ДС, за Иван Костов никога няма да се говори еднозначно – едни ще са му фенове до гроб, а други - вечни врагове.