Пречистване вдясно
Оставките на десни политици след провала на партиите им на последните парламентарни избори са логични, но преди всичко мелодраматични. Фактът, че флагманът на демократичните промени у нас СДС остана извън борда на парламента, е достатъчен за оставката на цялото ръководство, която беше обявена вече. Техните бивши партньори от ДСБ също съобщиха, че ръководството им ще поеме своята вина.
Защо ли това обаче не трогва десния симпатизант? Ами защото отвсякъде се вижда, че този горък, но лицемерен плач намирисва на евтин кич. Затова пресиленият драматизъм от тази шумна изява дори развеселява с повърхностностния популизъм на оправданията.
Не може по друг начин да се приеме изказването на един от лидерите, който вещае катастрофични прогнози в стил
„след като аз не успях, светът свършва и след мене идва потопът”.
И дори приплаква, че се бил превърнал в гръмоотвод на злобата и ненавистта в българското общество и политика, че дори „станал последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност”.
Бившият лидер на СДС Мартин Димитров пък не бил гласувал, защото нямало за кого, но сега бил убеден, че в страната ни има потенциал за създаването на силна дясна партия, която „да обедини членове на бившето СДС, ДСБ и "Движение България на гражданите". И това можело да стане още тази година. Според него "старите лица трябва да застанат крачка назад", но да предоставят своя опит и капацитет.
Веднага ще кажем, че
този номер вече е игран и се е провалил.
Идеята е да се събере една група от протежета на старите влъхви и под техен контрол да се създаде един механичен сбор под прикритието на нова Синя коалиция.
Е, избирателите си казаха какво мислят за такива формирования.
Лошата новина за приятелите на Мартин е, че няма как да им се повярва, след като заради кариеристични подбуди са сменяли партиите като носни кърпички. И сега просто искат да пробият с поредното менте, представящо се за дясно.
Затова старите влъхви, както и техните генно модифицирани отрочета, просто трябва да замълчат и
да престанат да се маскират като десни лидери.
Всички видяха, че от близо 2,5 милиона избиратели някога днес на тях им вярват не повече от 200 хиляди. Резултатът не може да бъде и друг, когато целта се свеждаше до държане на онова „златно ключе”, умело прикриващо личните амбиции в спуснатата от кукловодите синьо-червена мъгла.
Но има светлина в тунела. И тя е в този предизвестен провал на десницата, който ще накара десните избиратели сами да потърсят решението, като преди това изхвърлят провалилите се. Сигурни сме, че новата десница ще се появи скоро и много бързо ще заеме полагащото й се ключово място в политическия живот на страната ни.
