Общо показвания

понеделник, 13 май 2013 г.

Единение след изборите

В края на миналата седмица бе поставена мачтата на новия One World Trade Center дванадесет години след атентатите на 11 септември. Забележително е, че сградата е не само най-високата  в САЩ със своите 541 метра или 1776 стъпки, но и че и те съответстват  на годината, в която страната получава своята независимост. Жителите на града я наричат Кулата на свободата, защото тя е построена на мястото на двете паднали сред терористичните атаки кули близнаци, под които загинаха близо 3000 души. Символичното вдигане на мачтата става само дни след друг терористичен акт в Бостън, който обедини американците отново. Само за седмица атентаторите бяха неутрализирани и изправени пред съда.
Добре  би било след изпълнената с нелицеприятни удари предизборна кампания у нас в първия ден след изборите победители и победени да вземат пример от тази велика страна и проумеят, че няма време за губене. В условията на икономическа криза само в единението на всички, независимо от политическите пристрастия, е шансът за подобряване на живота на българските граждани.
Любопитно е да се отбележи, че изборният ден бе в първата неделя след Възкресение Христово, когато се почита паметта на апостол Тома, един от 12-те ученици на Христос. Както е известно, той единствен не присъства на възкресението и когато по-късно те му казват “Видяхме Господа”, той им отвръща: “Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.” Като чува това, Христос се обръща към него и му казва: “Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали”.
Има защо българите да се вслушат и в казаното в Светото писание. И да се поучат от нашата църква, която даде пример за това как може в името на единството да спре ежбите и тръгне по пътя, който я е запазил през хилядолетията. Точно нейни свещеници като отец Иван от Нови хан показаха какво трябва да се прави за миряните в трудни времена.
През последната година преди изборите  имаше доста предизвикателства, които

даваха възможност за обединение

За съжаление атентатът в Бургас, посегателството върху политици и деца, уличните протести предизвикаха още по-голямо разделение, вместо те да са повод на управляващи и опозиция да постъпят  според онзи надпис на фасадата на Народното събрание. Факт е, че и цялата предизборна кампания премина под знака на разкрития, които ако се потвърдят, участниците в тях трудно ще могат да се измъкнат от правосъдието. Затова наред с църквата единствената друга институция е прокуратурата, която показва  адекватност с бързите и последователни действия през тези дни. Дано и политиците се респектират от нейните действия и насочат усилията си единствено в правилната посока

да работят на полза роду

Всъщност от сега е ясно, че магистратите ще имат  много работа. Това не означава, че техните действия трябва да бъдат обект на политически коментари. Изобщо няма да се учудим, ако темата за фалшифициране на изборите и действията по този повод на прокуратурата станат прицел на политически спекулации през следващите дни. Но това ще е много грешен ход и поредното затъване в блатото на взаимните обвинения. Хвърлянето на пушилка бе любим прийом на криминалния преход. Продължаването му само ще удължи агонията. Добре би било всички да осъзнаят, че само с общи усилия може да се продължи напред. Ако някои смятат, че патовата ситуация или пък поредното подаване на топката чрез скриването на отговорностите едва ли ще е добър ход. Сигурни сме, че във водещите политически централи си дават сметка, че тишината на улицата е временна. А следващите сметки, които ще плащат всички, няма да са по ниски. Затова е нужно единство, изразяващо се в работещо правителство, което трябва да получи разностранна подкрепа, за да може да се създадат онези условия, които ще отпушат бизнеса. Никой няма сметка от пирова победа.

Има и още нещо, което със сигурност ще бъде преосмислено след тези избори. Един куп

малки партии се опитаха да яхнат гребена

на протестиращите и прикоткаха в редиците си техни лидери. Тяхната цел, най-общо формулирана, е да прескочат бариерата и влязат в парламента, в частност обаче по-малка цел е да минат единия процент и получават през следващите четири години немалка държавна субсидия. Пък ако влязат все пак в парламента,  ще се превърнат в лесна плячка на мастодонтите, както стана в последното Народно събрание. Независимо че номадството бе забранено, по подкрепата на т. нар. независими депутати си личеше каква е истинската цел на тяхното пребиваване в парламента. Няма да припомняме какво бе казано за една от тези партии – че са генномодифициран продукт. Добре би било да се престане с тази маскировка. Това най-вероятно ще е една от поуките за тези избори – че идват краят на партиите
ментета създадени с една единствена цел да бъде подменен вотът на избирателите и да се превръщат в патерица на едни или други управляващи.
Разбира се, тепърва ще се обсъжда случилото се, не само по време на кампанията но и като резултат от изборния ден. Може да се окаже, че тиганът е сложен, а

рибата още не е уловена

Разликата ще е в това, че този път рибарите ще се броят на пръсти. И отговорността ще е изцяло тяхна за това, което ще се случи в дните след изборите. Празните обещания за бъдещия голям улов едва ли ще трогнат гласувалите, нито пък ще успокоят тези от тях, които бяха по улиците и площадите.
Но ако все пак рибата е уловена, всички трябва да са още по внимателни, за да не се разиграе онази сцена от вица за рибаря, хванат от горския за незаконен улов: Рибарят се оправдава: „Не съм ги ловил! Това са мои рибки, домашни любимци. Всеки ден ги “разхождам”, тоест, пускам ги във водата, те плуват половин час, а като им свирна, скачат обратно в кофата. Ако искате да ви покажа.”
Горският, недоверчив, се съгласява. Рибарят изсипва рибите във водата. След няколко минути чакане, горският пита:
„Е какво, няма ли да ги повикате?”
„Кого да повикам?”
„Как кого -- рибите!”
„Какви риби?....”
Добрата новина е, че независимо от фокусите, които показват политиците един на друг и на всички нас, те няма как да избягат от отговорността, поета пред избирателите. Видя се, че предсрочният вот не е трудно постижим. Но никой няма полза от него. Той беше само една обеца, която трябва да накара всички да загърбят торбата с лъжите и да се впрегнат на работа, за да може с общи усилия да заемем достойно място в европейското семейство.