Край на мишкуването
С шеги, свързани с номинирането на Петър Стоянов (президент 1996 – 2001 г.) за конституционен съдия, депутати от Синята коалиция разнообразяваха работното си време в кулоарите на парламента вчера. Един тях предложил на Иван Костов да издигне Стоянов в пленарната зала. Той обаче отказал, защото вече не бил на нивото на многобройните постове, които заемал президентът – заместник-министър на правосъдието, държавен глава, лидер на СДС, кандидат за евродепутат, член на фондацията на Бил Клинтън, а сега - готов за поста конституционен съдия и вероятен шеф на този съд. Мартин Димитров пожелал по време на председателския съвет да седне между шефката на парламента Цецка Цачева и зам.-шефката на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова, защото според него сините вече били управляваща партия. Трети пък имал намерение да предложи Стоянов за патриарх. Личеше си обаче, че шегите на десните депутати не са здравословни, а поведението им приличаше на Вазовите чичовци, които на масата свалят султана, но щом се появи заптието, гузно замълчават.
Всъщност истината е прозрачна – със синята кандидатура се слага край на мишкуването вдясно, продължило близо три години в този парламент. Още с гласуването за новия конституционен съдия ще се види кой кой е. Известно е, че
Синята коалиция бе присъдружна организация на БСП
и гласува заедно със социалистите на повечето вотове на недоверие срещу управляващата сродна народна партия. Дори след лятото, когато СДС пое нов курс на самостоятелно явяване на изборите и си избра лидер, който твърдо е решил да го продължи, сини парламентаристи и евродепутатът Надежда Нейнски продължиха опитите си да възстановят разтурената Синя коалиция с помощта на създадената от тях фракция „Единство”. Тяхната двойственост бе приемана с удивителна търпимост от страна на новото ръководство, вероятно с тайната надежда, че разколниците ще се вразумят. Същевременно „Раковски” 134 в безпрецедентно възвание към симпатизантите обяви като най-голям провал за 22-те години преход своето управление от 1997 - 2001 г. В него сините признават като най-големи грешки не въвеждането на лустрация, не отварянето на досиетата и помощта, която тяхното правителство е оказало на представителите на бившия комунистически режим да укрепи властта си чрез масовата приватизация.
Тогавашните лидери са обвинени и за многобройните отлюспвания и разцепления, свързани с шумни скандали, довели до това българите, стремящи се към нормален, цивилизован начин на живот, да нямат подобаващото им се политическо представителство.
Преди седмица новото ръководство задължи двама шефове на парламентарни комисии (Мартин Димитров и Йордан Бакалов) да напуснат постовете си, но те не го направиха. Сега част от депутатите
открито се противопоставят
на синята номинация за конституционен съдия. Бившият председател Димитров смята, че партията му е вкарана в неприятен филм на патерица на ГЕРБ и че преди да се стигне до номинацията, е трябвало да има широк партиен дебат с повече от една кандидатури. Евродепутатът Надежда Нейнски е убедена, че това са тайни договорки между сините и управляващите и това компрометира не само тях, но и институциите, които са замесени в тези интриги. И нямало начин да не се забележи фактът, че СДС е превърната в партия на повикване, добавя тя.
Истината обаче е съвсем друга. Както се вижда, вътрешната синя опозиция използва всяка възможност да руши СДС. Тактиката е да се хващат за най-малката уязвимост на конкретна фигура и да се вдига негативна шумотевица. Същевременно положителният ефект се пропуска. Например що се отнася до новата номинация, се премълчава немаловажният факт, че
Брюксел няма начин да не я приеме
Играта в този мач много прилича на друг, който вече сме го гледали. През не твърде далечната 2002 г., след избирането на неприемливата за Иван Костов Надежда Михайлова (Нейнски) за лидер на СДС, близо две години синята партия се тресеше от скандали, докато накрая бунтуващите се се отцепиха и създадоха ДСБ (2004 г.). Същият сценарий се повтаря и днес. Очаква се скоро да бъде възстановена Синята коалиция. В нея ядрото ще е ДСБ, а отцепниците от „Единство” – инструментът за доразбиването на СДС. До изборите към тях ще бъдат присъединени части от ВМРО и няколко земеделски формации. В момента се калкулира кой от сините отцепници колко реални гласа ще донесе и съответно какво място в бъдещите общи листи ще заеме.
Така че поведението на сегашните сини бунтари е същото като в онзи виц, в който двама приятели отишли на сафари, но попаднали на лъвско леговище. Единият заредил пушката и зачакал, прицелвайки се в лъва. Другият се качил на близкото дърво и занареждал от там: „Няма страшно, ако не уцелиш първия лъв, зад него идва още един...”
В Синята централа са наясно кои са лъвовете и кои ловците. Затова и тонът там се втвърди. Техният лидер Емил Кабаиванов в интервю за „Монитор” даде срок до 7 декември на депутатите ясно да се дефинират с кого ще са. Но вероятно събитията ще се развият много по-бързо – още по време на избора на новия конституционен съдия. Синьото ръководство е решено моментално да изключи всеки, който не е подкрепил десния кандидат за конституционен съдия. Според тях точно тогава маските ще паднат и двойните играчи ще бъдат осветени. А на симпатизантите на СДС ще им светне за пореден път, че манипулаторите на криминалния преход съвсем целево са внедрявали в техните ръководства свои хора, които на думи се представят за демократи, но на практика са се поставяли в услуга на Октопода.
