Общо показвания

сряда, 14 ноември 2012 г.

Нови изневери в БСП

Подводните камъни в червените редици пак се размърдаха и отново заплашват крехкото примирие, постигнато след преизбирането на Сергей Станишев за партиен лидер през лятото. Първо, осем червени депутати подкрепиха в пленарната зала избора на конституционен съдия в разрез с инструкциите на „Позитано” 20. Междувременно от разследването на парламентаристи станаха публични нови факти около скандалното усвояване на средства за чистене на имиджа на страната по време на управлението на тройната коалиция. Лъсна една връзка от постановление на Министерския съвет от 1 август 2006 г., с което се разрешава Панаирът в Пловдив да задържи 1,5 млн. лв., които иначе трябва да даде като дивидент на държавата. По едно „съвпадение” точно на същата дата (1 август 2006 г.) австриецът Петър Хохегер подписва договор с Панаира за две трети от дивидента. Този факт тутакси допълни станалото вече скандално лобиране на австриеца, разследван в Австрия за корупционни схеми. Припомняме, че той е сключил с червеното правителство два договора за провеждане на имиджова кампания. Те са на обща стойност 1,5 млн. евро, като първият е прекаран през Пловдивския панаир, а вторият е директно с МС. Малка част от парите са платени като хонорар на вече бившия тогава вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер, без да се знае защо. Около половината от сумата пък се е върнала в България като възнаграждение за подизпълнителите.
Третата издънка е съвсем прясна и тепърва ще се види какви ще са последствията, но отсега е ясно, че няма да са малки. Червеният кмет на гр. Съединение Георги Руменов и заместникът му Георги Трендафилов

изненадващоподали молби за членство в ГЕРБ

съобщи областният управител на Пловдив Здравко Димитров, който е и лидер на партията в града. Според него двамата се решили на стъпката, защото виждали как правителството работи. Кметът от своя страна пък казал, че по-добре било той да търпи укори и да стане жертва, но градчето да благоденства. И пояснил пред своите, че направил всичко заради 5 проекта на обща стойност 10 милиона, които да се реализират в общината. Накрая с половин уста отрекъл да е напускал БСП. Интересно е да се отбележи, че Руменов спечели изборите през май тази година след люта битка с управляващата партия. А местните функционери, както и лидерът Станишев много се гордееха с тази победа и я сочеха като начало на краха на ГЕРБ. След този саблен удар първите реакции са на червените в Пловдив. Те искат незабавно да изключат предателите и

да се свикваизвънреден пленум

Първосигналността на подобни реакции обаче не е добър съветник. Не само защото тези, които искат това, нееднократно са обвинявани в корупционни практики и тяхното лидерство е поставяло под съмнение единството в Столетницата. Но и защото ни връщат към мрачните времена на комунистическия режим, когато бруталността на разправата с другомислещите бе всекидневие. А равняването с него на пребоядисалите се на социалисти бивши комунисти показва единствено, че вълкът козината си мени, но нрава не.
По същия начин от БСП подскочиха и срещу осемте, гласували не за тяхната фаворитка за конституционен съдия Татяна Върбанова, а за Марковска. Сред тях са Асен Гагаузов, Димитър Дъбов, Любен Корнезов, Румен Петков, Румен Овчаров и Стефан Данаилов. Като махнем от списъка Корнезов, който е подкрепил съдийката от колегиалност, останалите по един или друг начин се свързват с бившия президент Георги Първанов. Така че може да се предположи, че става дума

за поредниякамък, на който да се подхлъзне

лидерът им. Защото каквото и да казва срещу този избор Станишев, фактът, че ключови фигури от висшето ръководство на соцпартията са го подкрепили, показва, че Марковска има доверието на част от червения връх. Дори може да се направи и още по-тежък извод – че става дума за мимикрия на БСП, която с помощта на Октопода и неговите кукловоди иска да запази позициите си по върховете на съдебната власт.
Всъщност не е ясно дали изобщо ще бъдат изслушани престъпилите партийните канони. Станишев в такива ситуации предпочита или да се скрие с номера на щрауса, или някой друг да му извади кестените от жарта. Разбира се, той отчита знаковото противопоставяне. И разчита да има шанса на последния удар, както се случи на конгреса. Не е обаче сигурно дали този път ще съумее да се измъкне сух, както го прави въпреки серията от изборни загуби. Предстои важен референдум за ядрената енергетика, който едва ли ще има радостен завършек за БСП. След него на лидера на БСП никак няма да му е лесно

да се справис вътрешните си опонентиА призивите за единство преди изборите може и да не му помогнат да запази поста си.

Накрая няма да пропуснем да отбележим лекотата, с която сегашната червена върхушка си играе с доверието на редовите симпатизанти. Пробивите в единството на червените винаги са за тяхна сметка. И ако лидерите им до такава степен са претръпнали, че не забелязват какво се случва в низините, то със сигурност избирателите им едва ли ще гласуват под строй за тези, които им посочат. Провалите не винаги консолидират, нито пък преизбирането на едни и същи лица на водещи позиции. Напротив - и двете тенденции са ясен знак, че има нужда от промяна не само кадрова, но и идеологическа.
Във връзка с това би могло много да се напише и за фарса, който се разигра в събота (10.11.) по време на конгреса на близката до БСП партия „Български социалдемократи”. Нейният лидер още в самото начало публично изрази колебанията си кого от двамата – Станишев или Първанов, да почете първи да говори на форума. Спря се на лидера си съвсем обяснимо – той ще е човекът, от когото зависи дали пак ще се озове в парламента. Но фактът, че отдаде дължимото и на Първанов, показва, че не близки идеи, а


прозрачни сметки са водещи в техните отношения

И това също няма как да остане незабелязано от червения електорат. Всъщност изобщо не трябва да се учудваме, че под шапката на БСП са се нароили хитреци. Те много приличат на съпруга от онзи виц, който късно през нощта се обажда по телефона:
„Скъпа, аз съм. Прибирам се скоро. Нали не съм закъснял много?” „Не, скъпи.” „А става ли да дойда с няколко приятели да пием по още някоя биричка?” „Да, скъпи.” „Ще пием по някоя бира, ще полафим...” „Ама разбира се, скъпи.”
Мъжът млъква за малко, после казва:
„Извинете, мисля, че съм сбъркал номера...”
Така че след като лидерите се правят, че не забелязват това, хубаво би било симпатизантите им да не се оставят да бъдат лъгани нито от едните, нито от другите.