За късата памет на червените

В БСП за пореден път показаха, че освен популизъм нямат друго оръжие, което да използват като опозиция. С това те потвърждават вътрешнопартийните опасения, че ръководство, което е губило пет пъти избори, е несъстоятелно. А оцеляването на лидерите им на върха чрез апаратни хватки само засилва заблудата, че един ден могат да изкарат и тяхното управление успешно. Подобен начин на мислене е преди всичко нездравословен. Защото червеният колос отдавна не е колос, а и глинените крака са се срутили още на 10 ноември 1989 г. Мимикриите и подхвърлянето на топката с подставените лица вдясно са целяли единствено да бъде запазена властта на кукловодите. Затова и посткомунистическият преход днес се определя като криминален.

Може ли някой да приеме сериозно казаното от лидера на БСП Сергей Станишев: „Хората масово вече не желаят да живеят в България. Половината българи са готови да заминат веднага и това е резултат от управлението на ГЕРБ. Още по-убийствена е статистиката на новородените – те намаляват с пет хиляди всяка година от управлението на ГЕРБ. Това много ясно говори за това как хората оценяват състоянието на държавата и какво виждат за себе си като възможности.”

Достатъчно е да припомним

кой и защо навремето издигна Берлинската стена и спусна Желязната завеса за гражданите на бившия социалистически лагер.

Още по-несъстоятелни са упреците на лидера на червените, че управляващите не са защитили националните ни интереси на срещата в Брюксел онзи ден, на която евролидерите обсъждаха бюджета на ЕС за периода 2014 – 2020 г. Като пример той изтъкна предложените ни 260 млн. евро за закриването на спрените блокове на АЕЦ “Козлодуй”, след като кабинетът е настоявал за 450 млн. евро компенсация. Няма да коментираме, че срещата в белгийската столица приключи без резултат и все още няма яснота кой и за какво колко пари ще получи, но ще припомним, че всички бакии около атомните ни централи бяха забъркани по време на червеното управление и

„големият шлем” се оказа голям провал

загробил повече от милиард пари на данъкоплатците. Може да поясним, че наскоро създадената парламентарна комисия за разследване на корупцията по висшите етажи на властта със сигурност ще попита тогавашния енергиен министър Петър Димитров за съдържанието на разсекретената „паметна бележка” от „историческата” среща между българския и руския президент на 18.1.2008 г. в София. Защото от нея става ясно, че държавният ни глава, без да има каквито и да е правомощия, пита Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. А министърът услужливо отговаря, че строителството може да почне още през август. Точно това нарушение на закона за безопасно използване на ядрената енергия може да изиграе лоша шега на социалистите, които днес се опитват

да „освежат” политическия живот

с извадени от фризера стари манджи

Няма нищо по-смешно и инфантилно от неумелия опит да се атакуват управляващите и за неусвояване на еврофондовете. Но бившият премиер изобщо не се свени да го прави:

„Показателно е, че Словакия и Литва, които са в аналогично състояние, получават 100% увеличаване на парите в сравнение с предишното предложение, а на България се дават 30%. По отношение на кохезионната и земеделските политики първоначално заявените цели трудно ще бъдат постигнати. През последните 3 години България е твърдо в последната тройка по усвояване на пари от еврофондовете. След като не успяваме да усвояваме средства, не е чудно да ни кажат, че подобни претенции за допълнителни средства са необосновани”, заявява Станишев, с което си вкарва автогол, защото при неговото управление

едва 1% от еврофондовете се усвояваха

а и много средства бяха блокирани заради аферите. За сравнение ще уточним, че в момента се усвояват 25% от европарите. Според данни на английския „Гардиън” българинът дава по €46,96 на човек от населението в бюджета на ЕС. От сумата, която даваме, €20,88 отиват за подхранване на растежа на други икономики в Европейския съюз (Полша, Испания, Германия, Унгария и Гърция ). С €17,01 подпомагаме селскостопанския отрасъл на държавите членки (най-много за Франция, Испания, Германия, Италия и Великобритания). €2,96 отиват за администрациите на страните членки. Под €1 са отчисленията за съдебните системи на останалите европейски страни. Но пък всеки българин получава по €150,23 (над 3 пъти повече от това, което се внася в европейската хазна).

По този въпрос на „Позитано” 20

предпочитат да си мълчат

 Много любопитно е и защо социалистите си затраяха за един вътрешен скандал, разразил се при избора на конституционни съдии. Тогава 8 социалисти гласуваха за Венета Марковска, двама гласуваха против, а останалите не присъстваха. Първоначално соцръководството заподозря бившия президент Георги Първанов като автор на провокацията, защото само негови хора подкрепиха скандалния избор. Дори се заканиха да привикат един по един провинилите се да дават обяснения пред червеното политбюро. Но не го направиха. Причината е, че приятелският кръг около лидера не само няма аргументи срещу гласувалите, но и до голяма степен е техен съучастник, защото с отсъствието си от пленарната зала

очевидно не са дали ясен отрицателен вот

срещу избирането на Марковска. Особено популистко е поведението на БСП по отношение на евентуалния вот на недоверие. Декларативният тон на изразената от тях готовност подсказва единствено, че всичко се свежда до политическото мрънкане. И че червените изобщо не очакват някой да превърне рефрена им в нещо повече от доматения бунт (който те се опитаха да яхнат, но им бе напомнено, че изборът на скапаните червени домати се свързва най-вече със създадения от тях Октопод). Така че днешното дуднене на социалистите е просто тупане на топката. Те не искат предсрочен вот, но очакват ябълката сама да падне и избирателите от немай къде пак да опрат до тях.

Същите са очакванията и на десницата, разбира се. И те говорят за възраждане, но вместо сами да си решат проблемите, все чакат някой друг да свърши работата вместо тях. И едните, и другите са като във вица за тримата, които се надлъгвали кой е отгледал най-голямата ябълка. „Аз като сложих една ябълка на кантара и тя го счупи!”, казал първият. „А аз като сложих една на кантара и тя го счупи заедно с масата!”, декларирал вторият. „А аз като я сложих на каруцата...”

„И ти счупи каруцата ли?”, попитали първите двама.

„Не, бе, излезе един червей от ябълката и ми изяде коня!” Изводът е, че винаги има трети, който знае какво да направи, за да не остави червено-синята мъгла да се спусне отново.