Приватизационни неволи за бивши управници

Само седмица след като бяха приети промени в Закона за досиетата, даващи възможност да се обявяват агентите на Държавна сигурност сред кредитните милионери, управляващите внесоха нови, с които ще се разкрие още една страница от криминалния преход, чиято 23-годишнина чествахме в края на миналата седмица. Този път под прицел са „собственици, управители, директори и членове на управителните, контролните и надзорните органи на държавни и общински предприятия, преобразувани и приватизирани по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и членовете на управителните и контролните органи на приватизационните фондове”. Тези допълнения към закона, по думите на един от вносителите и бъдещ шеф на вътрешната парламентарна комисия Красимир Ципов, ще бъдат обсъдени в комисиите още през следващите дни и до края на годината ще се приемат в пленарната зала.

Много пъти е писано за бандитската приватизация. Изнасяни са многобройни данни за това как са раздържавени и превърнати в руини предприятия за милиони. Но сега за първи път ще бъдат оповестени връзки, за които се шумеше, но нямаше доказателства. Ще припомним, че апогеят на приватизацията бе

по време на синьото управление през 1997-2001 г.


Това означава, че публично ще бъдат разкрити зависимости на лица с бившите тайни служби, които, вместо да бъдат пресечени от тогавашните управляващи, са били поощрявани.

По един любопитен начин внасянето на промените в закона съвпадна и с едно обръщение към десните симпатизанти на новото синьо ръководство. В него за първи път се признава, че по време на последното тяхно управление не е направена лустрация, не са отворени досиетата на престъпния тоталитарен режим и не само са допуснали, но и са помогнали по време на приватизацията на представители на бившия комунистически режим и репресивния му апарат

да запазят ключови позициив обществения и стопански живот на България. В документа директно като виновници за случилото се са посочени „хората, които тогава бяха начело на СДС – някои от тях сега имат свои партии”. Те се обвиняват и за последвалите разцепления в сините редици, довели до това, че нейните остатъци в момента нямат сигурност дали ще могат да минат четирипроцентовата бариера, за да имат свое политическо представителство в Народното събрание, каквото са имали винаги по време на целия преход досега. Също така те имат вина и за това, че не са могли да дадат законова възможност на предприемчивите българи, стремящи се към нормален, цивилизован начин на живот, да го осъществят практически, за да се създаде така важната за едно демократично общество средна класа.

Вносителят на промените Ципов очаква да излязат

много любопитни имена


с което да си навлекат нови врагове сред потърпевшите. Но пък за сметка на това ползата за избирателите, лъгани многократно, ще е много голяма. Факт е, че през този период бяха раздържавени над 90% от активите на страната. А самият процес се смята за доста тъмен и с многобройни съмнения за корупционни практики. Например се твърди, че само по време на управлението на Иван Костов са раздържавени активи на стойност 27 млрд. долара, а приходите в държавната хазна били едва около 3 млрд. долара.

Тези обвинения днес се отхвърлят от бившия министър-председател. Един от заместниците му в ДСБ Радан Кънев заяви наскоро, че приватизацията е най-голямата,

най-съществена политическа промяна


извършена в България в годините на прехода. Според него тя била „основно, безалтернативно средство за модернизиране на българското общество и икономика” и  всеки, който се обявявал против нея, целял реабилитация на Живковия режим. Тато не бил оставил 30 млрд. активи, а само дългове.

Очевидно е, че има популизъм и в двете тези, макар че съвсем не е далеч времето, когато се случи всичко това и много от участниците, особено дребните акционери, имат много лоши спомени. И да се разчита на късата памет от страна на ДСБ не е много разумно, особено като се вижда милионният отлив на привърженици от много популярния през 90-те години на миналия век СДС.

Има и още нещо. И то е страхът, който преследва тези, които се облагодетелстваха. Фактът, че всекидневно започнаха да излизат не само политически зависимости, които се определят като червено-синя мъгла, но и

доскоро смятаните за недосегаеми връзки с Октопода


минаващи, разбира се, през прякото участие на бивши ДС служители. Точно тези връзки се очаква да станат публично оповестени чрез предстоящите промени в Закона за досиетата. Според членове на комисията и тук бившите агенти, възползвали се от държавните активи, ще са голям процент. Има също така много добре запазени данни за дяловото участие на въпросните лица в приватизацията.

Знае се дори кой на кого е подставено лице. Тези данни няма как да не смущават някои политици от десницата, още повече след загубата на позиции в правосъдната система.

Огласяването на приватизационните зависимости ще е преди всичко

тежък политически удар


за тях. Но това не е всичко. Напълно е възможно от данните да се заинтересува както прокуратурата, така и новосформираният специализиран съд. Със сигурност с тях преди това ще се занимае и създадената  парламентарна комисия за разследване на корупцията по висшите етажи на властта.

Накрая ще завършим и с още една промяна в Закона за досиетата, която остана незабелязана. Според нея всички документи,

уличаващи дадено лице в сътрудничество с ДС


ще бъдат публикувани в интернет страницата на комисията. Т.е. обществеността ще бъде информирана, освен за съдържанието на решенията на комисията, така и за архивните документи, касаещи регистрираната принадлежност на проверените лица. И всеки гражданин ще може да си направи съответните изводи за бившия агент. Що се отнася до политическите зависимости, ще очакваме с интерес и тези връзки. Но отсега е ясно, че криминалността на прехода не е случайна. И той едва ли щеше да бъде толкова дълъг и мъчителен, ако така наречените демократични лица не бяха всъщност доверени кукли на ДС манипулаторите.