Кукловодите на прехода ще получат нов удар. Миналия четвъртък (15.11.) по време на конференция за парламентарния контрол върху специалните служби в Народното събрание вицепремиерът Цветан Цветанов съобщи, че може да се помисли за отпадането на „параграф 12” от Закона за досиетата. Според него досега оставаха скрити хората, управлявали мрежите от сътрудници на ДС преди 1989 г. и след това заемали едни от най-високите длъжности от началник-отдел нагоре в Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, в Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация”.
„През изминалите години бяха приети различни закони за досиетата, бяха съставени няколко комисии, но нито едно правителство не предаде архивите към комисията до 2009 г., това направихме ние, изпълнявайки закона. От тези досиета ще можем да научим каква е истината за 20-годишния преход и кои са хората, които всъщност го реализираха”, поясни вътрешният министър.
Гостуващият на семинара Ханс-Йорк Гайгер, бивш шеф на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия, заяви по повод на криминалния преход, че
„През изминалите години бяха приети различни закони за досиетата, бяха съставени няколко комисии, но нито едно правителство не предаде архивите към комисията до 2009 г., това направихме ние, изпълнявайки закона. От тези досиета ще можем да научим каква е истината за 20-годишния преход и кои са хората, които всъщност го реализираха”, поясни вътрешният министър.
Гостуващият на семинара Ханс-Йорк Гайгер, бивш шеф на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия, заяви по повод на криминалния преход, че
недопускането на сътрудницина Щазина ръководни постове
е било едно от ключовите решения за прекъсването на тоталитарното минало на обединена Германия.
Искането от страна на управляващото мнозинство за отпадането на параграф 12 от закона идва броени дни след като парламентът реши да бъдат осветени агентите сред кредитните милионери, а в комисиите започна да се обсъжда друга промяна в закона, според която ще бъде показано участието на бившите тайни служби в масовата приватизация, направила богати единици и ограбила хиляди българи по време на правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
Припомняме, че в началото на годината депутати от Синята коалиция внесоха промяна в закона, с която да отпадне въпросният параграф, но предложението им бе отхвърлено през май. Тогава не стана ясно защо това се случи, при положение че, с изключение на БСП, всички останали бяха за тази промяна в закона. Днешният конституционен съдия, а тогава зам.-председател на Народното събрание и председател на вътрешната комисия Анастас Анастасов още тогава открито подкрепи отпадането на параграфа, като заяви, че той е извън логиката на закона. Депутатът от ДПС Христо Бисеров също се изказа в тази посока, като припомни, че параграф 12 е гласуван преди пет години, но основанията за неговото приемане вече са отпаднали и той може да бъде премахнат от закона. В движението са наясно, че точно тези хора чрез участието си в съвременните служби са контролирали политическата класа и смятат, че отговорът на този въпрос е наложителен, за да може да се изясни наистина кой кой е в прехода. Смята се, че точно хора от бившите тайни служби са създали и организираната престъпност и затова трябва да се види чрез това осветяване
как е бил създаден Октопода и в кои сектори
са плъзнали пипалата му
Промените в закона подкрепя и бившият директор на дирекция „Информация и архив” в МВР Серафим Стойков, който откровено признава, че ако се махне този параграф, ще бъдат разкрити „истинските вербовчици, всичко ще се постави на масата и няма да има скрито-покрито”.
Според преизбрания за втори мандат председател на Комисията по досиетата Евтим Костадинов около 50 висши кадри на бившите тайни служби ще бъдат съобщени, ако бъде прието предложението за отпадане на параграф 12. Предишната година, в разгара на скандала с посланиците агенти на бившата ДС пък стана ясно, че заради параграфа най-малко 10 посланици ще останат скрити.
Съвсем обяснимо от БСП се противопоставят енергично на отпадането на този параграф, служейки си с дежурни обвинения, че това било средство, по думите на Ангел Найденов, „за политическа реанимация на политически имидж и като политическа виагра срещу спадащ рейтинг”. А според лидера Сергей Станишев политизирането на тази тема щяло да накърни националната ни сигурност.
Мнозинството е значително улеснено за отпадането на параграфа. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за досиетата е записано, че „документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, както и архивите на местата за лишаване от свобода, специалните архиви на съда, следствието и прокуратурата и архивите на трудововъзпитателните училища за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.
не представляват класифицирана информацияпо смисъла на Закона за защита на класифицираната информация”.
Освен това има и досега валидно решение на 36-ото народно събрание от 1993 г., според което „не са държавна тайна методите, средствата и агентурната информация на ДС за периода до 13 октомври 1991 г.”.
Като прибавим към тези нормативни документи и две резолюции – първата 1481 от 2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”, и другата от 2 април 2009-а относно „европейската съвест и тоталитаризмът на Европарламента”, както и нашия Закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен, приет от 38-ото НС, би трябвало всичко това да е достатъчно, за да се приеме тази поправка в Закона за досиетата.
Абсолютно сигурно е, че разкриването на днес високопоставени лица
като агенти на бившите тайни служби ще предизвика политически трус
Най-малкото заради факта, че бившият диктатор Тодор Живков винаги е искал нашата ДС да работи като филиал на КГБ. В тази връзка инициативността на вътрешния министър е похвална, защото достатъчно е да посочим като една от причините за падането на синьото правителство на Иван Костов през 2001 г. тяхната непоследователна политика в областта на декомунизацията, изразяваща се в липса на лустрация и осветяване на агентите. Ученето от грешките на десницата може да донесе само ползи. Вярно е, че тихата лустрация е в ход при това правителство и особено след встъпването в длъжност на новия президент тя няма алтернатива. Но единствено публичността е тази, която може да гарантира заемането на позиции от неопетнени лица в политиката и държавата. Ако това не бъде сторено, дежурното обяснение след време, че е липсвала политическа воля, няма да е оправдание.
