Общо показвания

понеделник, 10 октомври 2011 г.

И "Пешко" свали първата буква на СДС

Вдясно пак замириса на мърша. Официалното разкриване на Михаил Михайлов, говорител на правителството на Иван Костов, като агент Пешко на бившите тайни служби на тоталитарния режим, накара вчера лидера на ДСБ и негови приближени депутати да се крият като мишки в кулоарите на Народното събрание. Един от заместниците на Костов, запитан как ще коментира изнесеното от комисията на Евтим Костадинов, отговори по следния показателен начин: „Е, то да беше само той…”. Веднага ни светна, че това може да бъде казано само от хора, които са си плюли на физиономиите и

нямат какво да губят в морално отношение.

Според публикуваните данни имиджмейкърът на Командира (лансиран в правителството му от неговата съпруга Елена Костова, както припомнят паметливи), е работил за ДС 10 г. - от 1980-а до 1990-а. Любопитен факт е, че преди официалната му вербовка той е получил благодарност от службите за свършена работа. Досието на Михайлов е от 14 страници, някои от тях са преномерирани. Агент Пешко е трябвало да наблюдава настроенията сред студентите и творческите гилдии. В архивите е открита собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество.
Съмненията за агентурното минало на протежето на семейство Костови съществуват отдавна. Още по време на синьото управление бе откраднат джипът му и когато бе намерен, в него бяха открити карта на сътрудник на службите и пистолет.
Изобщо не се учудваме, че Михайлов и в двата случая отрече връзките си с бившата ДС. Аргументът на Михайлов е, че ако действително е бил сътрудник, то това отдавна трябвало да излезе, защото той бил проверяван нееднократно. Този дебелашки отговор съдържа разковничето за двойния аршин, прилаган от бившия син премиер. Вече е известно, че точно по неговото управление бяха скрити много агенти, които днес лъснаха – от изтъкнати депутати, дипломати, та чак до ловеца с двете имена, обитаващ „Дондуков” 2.
Ще разкрием и хватката, която е прилагана. Членът на комисията по досиетата Екатерина Бончева показа преди време едни листчета, които в годините на прехода са били прикрепвани с кламери за картончетата на досиета от архивите на бившата ДС. На листчетата, които са били датирани от 1995 г. до 1998 г., са записани указания при проверка на съответния човек да бъде даван отрицателен отговор за наличие на връзки с ДС.
Това, което е интересно, е, че с идването на власт на сините, които по време на митингите се кълняха, че ще разкрият 200 000 агенти на бившите тайни служби, тази практика на прикриване продължи. Ще илюстрираме и как това ставаше в действителност. Преди да бъде учредена комисията на Методи Андреев, съществуваше друга комисия, която беше оглавявана от вътрешния министър в първото правителство на Костов Богомил Бонев. Точно генералът изчете в пленарната зала първия списък с имена на народни представители, сътрудничили на репресивния апарат на комунистическия режим. Тогава от телевизионния екран чухме десетки имена на политици от опозицията. Оказа се, че в парламентарната група на ОДС, която по това време се ползваше с пълно мнозинство в Народното събрание, има само един агент на ДС – бургаският депутат Георги Колев. Заради агентурното си минало Колев подаде оставка като народен представител и никой повече не чу нищо за него.

Веднага ще кажем, че Колев беше жертвеният агнец.

Защото преди това най-малко 20 депутати от СДС ходеха с изменени лица в кулоарите на Народното събрание в очакване да бъдат разкрити и когато не чуха имената си, бяха видимо доволни. Цената обаче за това неразкриване, която те платиха на Командира (а някои от тях и днес още плащат), си остава зависимост помежду им. Ако това беше само тяхна лична сделка, нямаше толкова много да ни ангажира днес. Въпросът е, че голямата цена, която всички плащаме, е

забавянето на прехода в полза на Октопода и неговите маши

За да илюстрираме това, ще си послужим с един много важен пример. Мнозина може би ще си помислят, че отново ще припомним как бе скрито досието на ловеца на архари, но този път ще го пропуснем. Не за друго, а за да дадем нужната почит на писателя дисидент Георги Марков, убит от комунистическите тайни служби точно на рождения ден на Тато. Известно е, че официалната позиция на сините е в подкрепа на тази теза. Но тогава защо шефът на разузнаването по времето на синьото правителство Димо Гяуров направи всичко възможно, за да покрие истината за покушението срещу българския дисидент. Той категорично отказваше да даде гласност на онези документи от този архив, които съдържаха данни за това убийство. Тепърва ще се разкрива какви зависимости са карали днешния син депутат да работи в полза на убийците на Марков…
Естествено, няма да пропуснем да отбележим, че 27 от разкритите като агенти на ДС български дипломати са назначени по време на управленския мандат на Костов. Освен тях още 34 дипломати агенти на ДС са преназначени. И това се случва във време, когато имаше пълна възможност да отвори досиетата - 53% електорална подкрепа, син президент, контрол над Националната разузнавателна служба (където са досиетата), ръководена от Гяуров. Дежурното изявление на Командира, че са били възпрепятствани, защото е имало решение на Конституционния съд, е хумористично, защото то идва половин година след приемането на закона през октомври 1997 г. Фрапиращо е например назначението на Никола Карадимов, който е бил министър на Филип Димитров, който е проверяван и за него се знае, че е бил сътрудник на службите, а след време става секретар по външна политика на президента Първанов. Сред преназначените е Огнян Пишев, посланик във Вашингтон, преди това работил за Луканов по проекта НЕВА.
Ако се гледа в проценти, общо 32,1% от дипломатите ченгета са били назначени от СДС, останали са

непокътнати за цял мандат или за по няколко години.

Изводът е, че влиянието на бившите агенти можеше да се спре още по време на синьото управление. Ако това се бе случило, нямаше да ставаме свидетели на тези скрити мини, които периодически избухват. Добрата новина е, че днес, без да се налага приемането на лустрационни текстове, някои ключови структури в изпълнителната власт се възползваха от възможността за извършването на предварителна проверка на ръководни кадри – „вратичка” в закона за досиетата, която на практика играе ролята на „тиха” лустрация. Така например министърът на външните работи Николай Младенов и военният министър Аню Ангелов

въведоха предварителната проверка

по отношение на посланиците и военните аташета, а също така и по отношение на ръководния състав на двете министерства. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов дори утвърди предварителната проверка за ръководните длъжности в МВР в Правилника за Закона за МВР. Така, без да се вдига много шум, бившите агенти постепенно ще бъдат отстранявани.
За сините обаче ще си остане срамът от несвършената работа.