Общо показвания

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Голямото надприказване

Един дебат между водещите кандидат-президенти бе напълно достатъчен. Това, което се вижда от продължението му, е, че дискусията се превръща в протяжно надприказване, което не носи особени ползи на участниците. Видя се още, че само малък процент от анкетираните са повлияни от дебатите за кого да гласуват. Този процент със сигурност ще намалее до деня на изборите не само заради моментния емоционален заряд на анкетираните, но най-вече заради разводняването на предизборните послания на кандидат-президентите в последващите техни изяви. Нещо по-лошо: съществува реалната опасност много неангажирани политически избиратели в знак на протест срещу словесната канонада просто да не отидат до урните. Със сигурност за разочарованието ще допринесат и неизбежните, но запомнящи се гафове, които допускат мераклиите за държавен глава. Например ако с усмивка се посреща сценката, разиграла се между Меглена Кунева и Маргарита Попова, в която първата говори за Главна прокуратура, а другата я поправя, че такава отдавна няма, а има Върховна касационна прокуратура, то когато бившата еврокомисарка твърди, че атомните реактори в Козлодуй са от чернобилски тип, то не само ни става неудобно, но и страшно. Разбираме, че тази тема е болна за Кунева поради нейното участие в затварянето на някои от тях, но подобен гаф е просто недопустим и той ни кара преди всичко да си обясним защо чугунените глави в Столетницата предпочитат нея

пред смятания за ренегат червен кандидат Ивайло Калфин

Напускането на дебата в събота вечерта от неговия подгласник Стефан Данаилов никак не бе случайно. Протестът на звездата от култовия сериал от времето на Тато „На всеки километър” бе насочен не само срещу опонентите му, но и срещу Калфин. Още като му каза да замълчи, „за да не обърка нещата” по важната тема за това какъв президент иска да бъде, се разбра, че този театър не е по вкуса на актьора. Затова, когато по-късно той напусна дискусията с думите, че в такава „срамна позиция никога не се е чувствал през последните 40 години”, това никак не ни изненада. Още повече че дълго време Данаилов не искаше да участва в този парад. И защо да участва, когато задължителният популизъм превръща пред очите му Калфин в кукла на конци, от която манипулаторите на криминалния преход бързо ще се отърват веднага след изборите.
Червеният кандидат-президент избяга като опарен от много конкретния въпрос за участието му като вицепремиер в големите заменки на гори, направени от кабинета "Станишев". Според хвърлената ръкавица от сегашния земеделски министър „в качеството си на вицепремиер именно Калфин ги е внасял и ги е докладвал на заседанията". Една от тези заменки е и тази на брата на лидера на социалистите Сергей Станишев - арх. Георги Станишев. Заради тези му действия България е заплашена от реална санкция, която избирателите ще трябва да платят. Според стенограма на правителственото заседание от миналата седмица става ясно, че разследване на Европейската комисия е констатирало нарушения и страната ни е заплашена с налагането на глоби в размер от 2 до 8 млрд. лева, ако не бъде стартирана процедура да се върнат горите.
В този случай мълчанието на Калфин е обяснимо, но няма как да не се подразним от откровената фразеология от евтини обвинения, когато от него бе поискан коментар за взривената кола на журналиста Сашо Диков. Изобщо

не се учудваме на помпозните и напълно бездушни думи

че „подобни действия показват липсата на държавност и на институции. Това, което се случи, каквато и да е причината, не бих го свързал с комисарите и изборите. Очакванията на всички обаче са да се разкрият изпълнителите.”
Веднага ще отбележим и отговора на Кунева по същата тема: „На този въпрос да отговори МВР”, след което дежурно припомни, че са останали прекалено много неразкрити подобни случаи, което било притеснително. По думите й президентът също би трябвало да попита какво се случва с тях. Разбира се, че е притеснително случилото се. Само че нас повече ни притеснява недоверието, което излъчва подобна фразеология. Тя просто не предвещава нищо добро за тези, които ще се излъжат да гласуват за тях. И разбира се, отблъсква. Вместо да печелят избиратели, кандидат-президентите ги губят.
Няма нищо по-лошо от усещането за беззащитност, несигурност и безперспективност, което се насажда с взривове като този под колата на журналиста Диков. Проблемът е, че популизмът на кандидат-президентите само усилва това усещане. Налага се изводът, че има кандидат-президенти, работещи

не за промяна, а за запазване на статуквото

Възможно е също така чрез отблъскването на избирателите да се цели към урните да отидат само твърдолинейните партийци.
Можем да поразсъждаваме и за любимата хватка на кукловодите – играта с няколко кандидати, завоалирани предимно със съмнителната обвивка на „независимост”. Едва ли Данаилов би си позволил така да се държи с Калфин, ако той не беше напуснал партията в онзи труден момент с падането на правителството на Жан Виденов. И точно поради тази причина още преди номинирането му социолози предричаха, че може да не стигне втори тур. А това е една реалност, която се вижда от резултата на последните проучвания за процентната разлика между Калфин и Кунева. Освен това Калфин не отговори на въпроса

на какъв натиск е бил подложен, за да назначи бившия главен прокурор

Никола Филчев за посланик в Казахстан.
Тука можем да прибавим и посланическите назначения на бивши агенти на тайните служби, извършени също по времето на Калфин. Всъщност не толкова отговорите за заменките и за назначенията, извършени от него по времето, когато беше вицепремиер и външен министър, са важни. По-същественото е фактът на липсата на досег както на Калфин, така и на Кунева с житейските реалности.И Калфин и Кунева от години се движат по орбита, която по времето на Тато се наричаше номенклатура. Днес тя може и да има други имена, но общото между двамата е, че е трудно да ги различим. Дори напротив. Неизбежно има близост, която съвсем обяснимо може да се официализира на втория тур на изборите. Може дори да твърдим, че

и двамата са произлезли от една обща лаборатория.

Не по-малко съществено е да се отбележи, че участието в многобройни дебати е равностойно на неучастие в тях, което бе практикувано в предишни години доста успешно от сегашния обитател на „Дондуков” 2. И сриването на партийния авторитет, започнало веднага след падането на правителството на Иван Костов, е твърде вероятно да продължи. Поне до появата на поредната партия менте, която да спре атаката срещу Октопода. Ще допълним също, че тези, които налагаха авторитарния стил с методите на моркова и тоягата, днес се опитват да внушат, че мрачните тоталитарни времена, описани от Джордж Оруел във „Фермата на животните” и „1984”, идват в България. Няма да припомняме кои премиери изпращаха качулки и по времето на чие управление се преследваха журналисти. Нагледали сме се на подобни сценарии, а и размириците в Катуница показаха, че тестването на „новите” възможности от манипулаторите на прехода може да им изиграе лоша шега: първо, защото много успешно рокерите неглижираха най-успешните им партийки маши и второ, защото моторите могат да се слеят с онези, които направиха хепънинга с паметника на съветската армия. А това вече е извън техния сценарий.
Що се отнася до лабораторния произход на някои кандидати, ще разкажем следната притча:
Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал: „Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!”
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
„Кажи ми най-напред ти обичал ли си някого?”
Мъжът му отвърнал: „Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!”
„Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или когото и да е друг?”
„Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.”
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
„Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински. Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!”