Близо седмица след като цъфнаха 275 кандидати за кметове като агенти на бившата Държавна сигурност, цари неловко мълчание, ако не се брои червеният лидер Сергей Станишев, но на него ще му обърнем специално внимание по-късно.
„Онзи, който гони два заека, не хваща нито един”,
казва Конфуций. Но как да гласуваш за кмет, който пред широката общественост е известен с рожденото си име, а пред един малък и привилегирован кръг от бившата Държавна сигурност - с друго, което те са му дали и което е гаранция за верността му към тях завинаги.
Освен това до този момент всички опити за законово отстраняване на агентите от времето на Тато са удряли на камък.
За да не бъдем голословни, ще приведем няколко факта, от които се вижда
колко е важна тази зависимост за Октопода,
за да контролира безпроблемно прехода, който не случайно днес се определя като криминален. Още в първите месеци на 1990 г. по време на кръглата маса се поставя този въпрос и тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев се измъква с доста смешното и дебелашко твърдение, че в страни като САЩ и Франция не допускат достъп до архивите на тайните им служби, макар че по неговите думи там всеки трети, дори втори гражданин имал досие. В същото време Семерджиев, който по-късно беше разкрит като човек с две имена, вече е наредил с тайна заповед да започне унищожаването на архива на ДС. За съвсем кратко време са унищожени 132 000 досиета според обвиненията, отправени по-късно към преките извършители на това дело.
Подобна двойна игра е характерна за целия период на прехода. Например първата комисия за разкриване на тайните архиви (наречена „Тамбуев” на името на нейния шеф - депутата от БСП Георги Тамбуев), която дори нямаше достъп, а действаше по спуснати от МВР списъци, беше майсторски блокирана, след като сред „изнесените” имена нямаше хора на Столетницата, а само видни представители на опозицията и земеделци. Самият факт, че днешната комисия на Евтим Костадинов
е откривала специални бележки към картончетата на агенти,
в които се забранявало те да бъдат правени публично достояние, показва колко важна е била за тайната власт тази зависимост.
В тази връзка осветяването на кандидатите за кметове (и течащото разкриване и на мераклиите за общински съветници) като бивши агенти на ДС би трябвало да предизвика обяснимото недоволство не само от тяхна страна, но и от влиятелни български политици, вече разкрити като доносници. Само че с изключение на едно-две предизборни оправдания на кандидати за градоначалници
останалите заинтересовани лица си мълчат
Затова ни е малко странно, когато лидерът на БСП Сергей Станишев, който като човек от поколение, което не може да има нещо общо с ДС, се изказва в подкрепа на тези кметове. За да не ни обвинят в едностранчивост, може дори да предположим, че той го прави от кумова срама. За да не дразни онези, които до голяма степен го поддържаха на поста с оглед на предстоящата му битка за запазването на лидерското място. Но така ясно проявената от него тяхна защита не дава добри шансове на Станишев пред европартньорите ни и приятелите от НАТО. А думите му, че капацитетът на кметовете се определя от качествата им, а не от това дали някой е бил в Държавна сигурност, определено не са на политик от 21-ви век. Затова и твърдението на лидера на БСП, че за миналото трябва да се знае истината и да се вадят поуки, звучи доста нелогично след представената по-горе от него позиция. Няма да коментираме и прехвърлянето на топката в отбора на управляващите. Но ще се спрем на опита му да
оцени тихата лустрация във външното министерство
като погром. Не се съмняваме в късата мисловна писта, в която се работи. Защото се знае каква беше реакцията на страни членки на Евросъюза, след като беше разкрито, че наши посланици са агенти на бившите тайни служби (а някои от тях дори са завършили школи на КГБ). Известно е също колко негативна и разкриваща огромно недоверие към тези хора е реакцията на американските посланици в грами, изпращани от България, публикувани от Wikileaks. Интересно ни е как лидерите на Столетницата се държат по подобни въпроси при срещите им с чуждите дипломати.
Но нека се върнем към кандидатите за кметове и общински съветници, разкрити като агенти на тайните служби. Иначе словоохотливият и шумен, когато прави сензационни разкрития, лидер на РЗС Яне Янев сега си мълчи, след като излязоха близо 20 агенти (и все още не е известен окончателният брой сред кандидатите за общински съветници). Макар че първото нещо, което трябваше да направи след разкриването на проф. Иван Калчев като агент Дамянов и агент Самуил, е да го отстрани. Не защото е
кандидат за кмет на малкото населено място
Бърдарски геран, а защото скандалните разкрития за негови доноси срещу проф Николай Генчев, бившия президент Желю Желев и други хора от Философския факултет на Софийския университет предстоят. В един от тях - според членове на комисията - той измислил термина „людмилкване”, за да характеризира образно групата, която за него нямала кой знае какви качества, но дължала развитието си на близостта с Людмила Живкова, дъщеря на бившия Първи. Калчев, който днес не крие пристрастията си към ОМО „Илинден”, едва ли си е давал сметка, че той всъщност се е умилквал около бившите тайни служби, но със сигурност е бил наясно за възможностите за развитие и кариера, които те са му давали. По същата логика лидерът на РЗС би могъл да отстрани и по-малко известната си кандидатка за кмет на Бургас. Но нека да не избързваме. Янев знае как да се измъква от редица ситуации, като например онази с предложението да седне на детектора на лъжата...
За избирателите, разбира се, е важно да направят своя информиран избор и това е една от целите на комисията. Тук немаловажно е да отбележим, че в сравнение с предишните кметски избори кандидатите за кметове агенти на ДС са намалели два пъти. Освен това, като се знае, че кметът е с две имена, и той самият се смята, че ще бъде внимателен в постъпките си. Наше право е ние да приемем или да не приемем този избор, ако той все пак се случи.
