На излишното жабешко парламентарно квакане беше сложен край. Народните избраници взеха едно от най-разумните си решения вчера – да не провеждат пленарни заседания в предизборния период от 12 до 21 октомври включително. Естествено че решението не бе взето единодушно. Червено-синият опозиционен отбор, който от близо половин година ловко бламира работата в свещената сграда, се опита да забави решението, най-вече с продължителна дискусия, придружена със заплахи. Отляво възразиха, че с това решение се нарушава конституцията и заговориха за оставката на парламентарния шеф Цецка Цачева, а отдясно обвиниха управляващите в опит "да им запушат устата". Но не оспориха мотивите на гласуваното решение, в които съвсем ясно се казва, че според приетия Изборен кодекс не се разрешава да се използва от медиите времето извън регламентираното за предизборна агитация и пропаганда. И това влиза в противоречие със случващото се в Народното събрание, което се използва за тези цели, а медиите няма как да не го отразят. Това, разбира се, не е всичко, защото освен че са нарушени правилата на предизборната кампания, са поставени в неравностойно положение извънпарламентарните партии и инициативни комитети. Няма да се спираме и на това, че се слага край на авантата да се ползват служебни коли, командировъчни, пари за бензин за личните автомобили, както и безплатно ефирно време за партиите в предизборната ваканция.
Но за да не бъдем голословни, веднага ще отбележим, че цялата дейност на депутатите преди приемането на това решение във вчерашния ден бе посветена на предизборната борба. Първо от БСП изненадващо поискаха да дойде финансовият министър Симеон Дянков и да обясни защо държавата е пред фалит и как общините ще могат да вържат бюджета си, който отдавна е пробит поне до края на годината. Още предния ден лидерът на партията Сергей Станишев обяви това намерение, като заяви, че заради възможния срив на общините ще има нужда от актуализация на бюджета. Тази тема очевидно бе добре премислена и много приличаше на готвено ново активно мероприятие от типа на „подкупа на Плевнелиев” и „бунта в Катуница”, но за съжаление на социалистите не намери достатъчно подкрепа от техните нови приятели отдясно, затова и увисна. Но сме убедени, че със сигурност ще се появи след изборите, защото дискусията по тази тема може да забави достатъчно дълго време работата в парламента. Освен това пробитите общински бюджети винаги може да се използват за вълна от непринуден народен гняв. Което пък, съчетано със настъпването на зимния период и плащането на новите сметки за ток и парно, би дало
допълнителен стимул на креещата иначе опозиция.
Отдясно пък се опитаха да подпалят отново горещата все още ромска тема. Зам.-шефът на ДСБ Веселин Методиев поиска да бъде създадена временна анкетна комисия. По думите му изпълнителната власт не давала точни оценки за случилото се, различавали се дори позициите на премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Методиев иска отговор дали МВР по политически причини е охранявало Кирил Рашков, известен още и като Цар Киро, "защото беше задържан едва пет дни след началото на случая". Синята коалиция пита и дали е имало политически чадър над Рашков.
Изобщо не се учудихме, когато това предложение бе подкрепено от Михаил Миков от БСП. А след като то бе отхвърлено от пленарната зала се видя колко добре съгласувано бе всичко между централите на БСП и ДСБ. Защото Методиев поиска да прочете декларация по този повод. Председателят на парламента не му даде тази възможност, но тогава зад сините отново застанаха от БСП. Оказа се, че те наистина предварително са запознати със съдържанието на декларацията, защото депутат от левицата демонстрира от парламентарната трибуна познания по все още непрочетения текст. Това, разбира се, само развесели депутатите от мнозинството, защото дружбата между уж непримиримите врагове съвсем лъсна.
Със сигурност днес тази декларация ще бъде прочетена. Вероятно ще отнеме още ценно парламентарно време в изказвания и реплики по нея. Ние няма да навлизаме в предположения какво точно ще се случи. Но по повод на продължилата десетилетия дружба между ромски барони и сините ще припомним някои факти. Паметта на мнозина може да е къса, но ние добре си спомняме, че лидерът на ДСБ бе дългогодишен водач на сините листи в Пловдив. А Цар Киро точно в ония години доби своята мощ. Не случайно бивш депутат на сините припомни вчера в кулоарите на парламента как Командира се похвалил пред тях: „Вкарах Цар Киро в правия път,
научих го как да вари спирт
и да не трови повече хората…” Няма да припомняме, че излязоха и доста снимки, показващи сини лидери на ръка разстояние от ромския барон. Разбира се, че не се учудваме на тепегьозлука на някои политици, проявяваме разбиране и към тяхната нервност, когато вместо да си признаят за връзките с „царя” предпочитат да ръсят обидни квалификации в кулоарите на парламента, обявявайки за идиот всеки дръзнал да се интересува докъде се простират тези нерегламентирани контакти. Все пак ще изчакаме да видим докъде ще стигне тяхното нахалство и по тази тема. Убедени сме, че това едва ли е мачът на сините, в него ги вкарва Командира единствено,
за да прикрие своя дял от криминалния преход
Предизборното парламентарно шоу продължи и след като започна обсъждането на промените в Избирателния кодекс, предложени от червените. Бяха извадени куп мелодраматични факти с привкус на рекламни сувенири, за да се покаже как се нарушава законът. Особено интересна бе врявата около увеличилите се близо двойно - от
70 000 на 150 000, извънредно регистрирали се по места гласоподаватели. Воят бе забележителен с това, че от Столетницата пропускаха най-важното. А то е, че точно те, когато се обсъждаше законът, поискаха да отпадне уседналостта. Депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров, който открай време пресича атаките на БСП с този аргумент, не пропусна да им го припомни отново. Естествено, че нямаше реплика. Особено забавен беше аргументът на един бивш зам.-министър, сега депутат от червената партия, за
увеличаването на грамажа на изборните книжа
от 70 на 120 грама. Според него тайният план на управляващите бил така по-бързо да се напълнят урните и някои избиратели, които дойдат по-късно да гласуват, да няма къде да сложат бюлетината. Наложи се отново да се обяснява, че с новия грамаж е отстранена хватката на плашене на ромските избиратели с прозрачната 70-грамова бюлетина, прилагана от червените, за да са сигурни, че ще получат гласовете им по време на предишните избори.
Изброихме тези два фрапиращи случая от вчерашната дискусия не за друго, а за да се види излишният и скъпоплатен от данъкоплатците предизборен популизъм, който цари в пленарната зала. От него най-малко нужда имат тези, с които се спекулира, че ще бъдат ощетени. Отвсякъде се вижда обаче, че това празноговорене не е случайно и цели да се запази статуквото на криминалния преход. Знае се вече много добре
кои са кукловодите и кои са машите.
През последните години лъснаха доста агенти на бившата Държавна сигурност на високи постове, излязоха и факти, (не само в Wikileaks), от които се виждат политическите зависимости, хранили Октопода. Ясни са и новите тенденции на неовъзродители, които искат отново да спекулират с етническата карта. Наясно сме с техния реваншизъм. Само че едва ли пъзелът ще се подреди така, както го искат. Видя се, че след събитията в Катуница някои гръмогласни в миналото партии вече имат залязващи функции. Не се съмняваме обаче, че техните рушителни действия ще продължат. Само че ваденето на скелети от гардероба винаги има и поучителен ефект. Защото дава възможност да се припомнят много нелицеприятни факти за дългогодишните политически играчи.
Те, разбира се, може и да не си посипят главите с пепел. По-вероятно е да потърсят други виновници и да се опитат да се върнат отново в играта ни лук яли, ни лук мирисали.
Точно като жабите в онзи виц, които тормозят съня на спящия лъв. До него идва една жаба и почва “Квак-квак квак”. Лъвът си спи. Жабата пак “Квак-квак-кавак” и раздразва лъва, но той пак заспива. Жабата отново “Квак-кавак-квак”, лъвът казва:
„Ако това продължи, ще разчекна устата на някое зелено малко животно.”
„Няма такова животно!” - му отвръща жабата.
Но лъвът пак заспива. Жабата продължава да вика “Квак-квак-квак”. Лъвът се събужда и казва:
„Ей сега разчекнах устата на някое зелено животно!”
Жабата си казва:
„Олее, е, сега му се разказа на крокодила играта!”
Дали крокодилът ще го отнесе вместо жабите, или този път те ще си получат заслуженото, предстои да видим.
