Общо показвания

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Димки вън и вътре в парламента

Малко преди 35-годишният Иван Пейчев да хвърли димките пред Народното събрание в петък (7.09.), в пленарната зала се стелеше обичайната напоследък парламентарна мъгла. Очевидно раздразнени от невъзможността да ползват за агитация безплатната трибуна, социалистите прочетоха декларация, в която пролича защо пребоядисалите се комунисти обичат да казват „ние пак сме тук и пак сме същите”. „Днес е един позорен ден за българската демокрация: за първи път от демократичните промени парламентът затвори, за да не пречи на предизборната кампания на управляващите. На принципа „Има парламент – има проблем, няма парламент – няма проблем!” , пише в нея. Не знаем до каква степен човекът, хвърлил димките, е изтрещял, но със сигурност можем да твърдим, че в главите на хората, измислили тази декларация, гърмят залповете на „Аврора”. И изобщо не трябва да се учудваме, че

на мнозина им писна от 22-годишното „нищо неправене”

и най-вече от липсата на промяна в поведението на тези, които така гръмко обявиха, че се отказват от времето на Тато и дори такива като Андрей Луканов го заклеймиха в зората на демокрацията. И най-силният аргумент за това бе работата на народните избраници през изминалата седмица. Като махнем времето за парламентарен контрол, останалите часове бяха пропилени в дебат да има или да няма парламентарна ваканция. Всъщност нямаше дебат, а предизборна пропаганда. Отчитането само на този факт е напълно достатъчно, за да бъдат изпратени депутатите по живо, по здраво към избирателните райони, но без екстрите на безплатно ползване на държавни автомобили и бензин за своите коли, както и на командировъчни. Само че с характерното безочие червените се опитваха да прикрият това с гръмка фразеология, без да съзнават колко ретроградно и смешно изглежда този цирк отстрани. Не случайно никой от тях не се обади, когато в пленарната зала бяха показани куп техни писмени молби да им бъдат извинени отсъствия заради предизборната кампания. Дори бе цитирано писмо на Сергей Станишев, който моли на основание член 121, алинея 3 на 1 и 2 септември да му бъде извинено отсъствието поради предварително поети ангажименти в избирателния му район. По този повод специално бе отбелязано, че тези молби не могат да се отхвърлят независимо от другите цели, за които се използват тези пътувания. В случая с лидера на БСП дори се оказа, че вместо да отиде на работа, той присъствал на конференция, по времето на която обаче не пропуснал да критикува решението колегите му да не се трудят предизборно.
Всъщност на нас не ни е много ясно защо толкова се драматизира гласуваната от мнозинството предизборна ваканция. Знае се добре, че

Народното събрание може много лесно да бъде свикано,

само с 48 събрани подписа. Още в средата на миналата седмица се разбра, че социалистите вече събират подписи. А в нейния край научихме, че сред подписалите се има и депутати от Синята коалиция. В събота от депутат от опозицията научихме, че предполагаемата тема на това извънредно събиране на народните избраници ще бъде изслушването на премиера за събитията в с. Катуница. Няма да припомняме лидерите на кои партии са гостували на Цар Киро и са се ползвали от неговите гласове. Няма да се спираме и на сравненията с щрауси, знаем добре кой днес

иска да се върне като птицата феникс, целият в бяло.


Сигурни сме обаче, че политиците на прехода знаят добре, че избирателят от Долна Диканя не може да каже „Абе моля ти се, спри!”, защото просто няма да бъде чут. Самите те са наясно, че извън парламента маргинализиращите се партии няма как да съществуват. Но преди да се заемем с поредната им изцепка, ще припомним също как през миналата седмица червените се опитаха да използват кулоарите на парламента, за да раздухат нов скандал около кандидата за президент Росен Плевнелиев. За тази пушилка много подходяща е думата „бомбастика”, с която царят ни радваше по време на неговото управление.
Всъщност тази случка е нагледен пример за това как се използва парламентът за предизборна пропаганда и защо той не трябва да работи до приключването на изборите. Иначе изобщо не се учудихме на това, че Явор Гечев, член на ИБ на БСП и председател на младежкото обединение на БСП, обвини кандидата на ГЕРБ за президент в "скандално огромно обогатяване". По думите му Столичната община е била ощетена с много пари при сделката за "Бизнес парк София", защото земята, върху която е построен бизнес паркът, е сменила няколко пъти собствениците си. Нарушението се състояло в това, че на Плевнелиев се давало общинска земя за инвестиционни намерения и след това същата бива продадена. Това става в същия период, когато Бойко Борисов е кмет на София, а Цветан Цветанов - заместник-кмет по сигурността.
Това, което може да се каже по темата, е, че този път кандидатът за президент

не се върза на уловките, каквато бе целта на мероприятието

Той остави Столичната община да извади кестените. А те го направиха само с цифри и също без да се впускат в излишен дебат.
Веднага ще отбележим, че след това изявление, социалистите сякаш забравиха, че от кумова срама е можело да продължат още известно време притоплянето на скандала. Но те дори и това не направиха.
Разбира се, тяхното мълчание не означава, че Столетницата е свила знамената. Миналата сряда бе загатната една от темите, по която социалистите се готвят за сериозен парламентарен дебат. Те безуспешно поискаха да бъде изслушан в пленарната зала финансовият министър Симеон Дянков заради тежкото положение и фалита на много общини. Напълно е възможно това да е причина за свикването на извънредно заседание на парламента. Със сигурност тази възможност се калкулира и от управляващото мнозинство. Те знаят най-добре какво да направят, за да отхвърлят или приемат предизвикателството на БСП.
Сега с интерес ще следим един друг скандал от вчера, който лидерът на РЗС раздуха - за далавери при ремонта на парламентарната станция във Велинград. Ние, разбира се, сме убедени, че ако не става дума за „поредната тежка корупционна схема", едва ли РЗС щеше да се занимава с това. Както сме убедени, разбира се, че техният лидер

никога няма да седне на детектора на лъжата,

макар че периодически е канен за това от негови бивши депутати, както и от засегнати лица, които вече го направиха.
Тепърва ще се изяснява как са похарчени парите за ремонта на въпросната станция, който според съобщението, изпратено до медиите от партията на Янев, бил на обща стойност 3 141 000 лв. Освен тази цифра (за която няма официално потвърждение) няма други факти, които да доказват кои лица са с фиктивни договори (както твърдят от партията), все още не са огласени имената и на „засечените” от РЗС непълнолетни работници. Тази половинчатост на изказа ни е добре позната. В

крайна сметка може да се окаже дори, че това е политическа димка

Има обаче зададени въпроси, адресат на тях, и ще очакваме да чуем отговорите. Можем дори да предположим и възможността точно тази вълнуваща данъкоплатците тема да е предмет на извънредно заседание на народните избраници.
Това, което прави впечатление напоследък, особено след събитията в Катуница, е тишината около малките партии. Те са толкова тихи и практически не желаят да се включат в темата. Затова ни се струва необичаен и подозрителен шумът, който те вдигат, най-вече по други теми. Всъщност цялата пушилка заради неработещия парламент е не само миризлива, но и комична. Тя много прилича на разказа за малкия Джо, който влязъл в една кръчма, извадил от джоба си едно лайно и казал с висок глас:
„Ей, момчета, вижте какво щях да настъпя!”